36-годишният Ивайло Янакиев разказва разтърсваща история за начина, по който след 36 години е срещнал своята биологична майка в Бургас. Разказът му разчувства членовете на страницата „Търсим се“, към която за помощ се обръщат много хора, които издирват своите близки. Именно с тяхна помощ е открил своето биологично семейство и Ивайло, който днес се радва като вижда двете си майка – осиновителката и биологичната, рамо до рамо в едно общо семейство. Ето и разказът му, публикуван в „Търсим се“, със съкращения:

„Казвал съм се Ивайло Еленов Янакиев...роден съм на 24 септември 1980г. Така започва моята визитка в страницата Търсим се. На тази дата съм записан и в online регистъра, който ми донесе щастието и пълнотата, която днес изпитвам. Аз бях търсен и намерен от моята биологична майка и от моето биологично семейство.

Благодарение на непознати жени от село аз от малък знаех, че съм осиновен. Бях уведомен на няколко пъти с думите "ама ти знаеш ли че си осиновен" ... Но иначе има тайна на осиновяването в България! Никога не съм ходил при майка си да и задавам въпроси относно това. Токова съм си я обичал и обичам.“, разказва мъжът. Един ден той получава мейл.

„Съдържаше няколко думи..кратки,точни и много значещи...””” АЗ СЪМ...ТЪРСИХ ТЕ...НАМЕРИХ ТЕ....””” Пожелавам на всички да получат такъв e-mail.

Tова беше моята биологична майка, която 35 години е таяла болката си в себе си. Винаги ме е търсила и за миг не ме е забравила или отказала от мен. Майка ми е била на 15 години , когато забременява от татко ми. Били са приятели. Предвид дадените обстоятелства към настоящият момент се взима нелекото решение да бъда оставен в дом. След известно време татко ми излиза от казармата и тогава майка и татко заедно отиват в дома, за да си ме потърсят и вземат. От дома ги гонят и им казват, че съм осиновен. Но това не е било така! До три годишна възраст съм бил в този дом.Следват още няколко посещения,които завършват също така с неуспех. Малко преди да навърша 3 годинки съм осиновен от прекрасните ми майка и татко /осиновители/ , които ми подариха най- щастливото детство.

След това биологичната ми майка се омъжва за биологичният ми баща и си имам брат и сестра. Никога не ме забравят и никога не се отказват от мен и точно затова казвам, че бях намерен от моето биологично семейство.

Когато се свързахме по Facebook много бързо имаше семейна среща. Нито за момент, когато говорех със сестра ми и тя ми предложи, не се колебах - още същия ден да пътувам към Бургас. След няколко часа вече бях на път. Бях поканен в дома на моето биологично семейство. Километрите се въртяха...целта наближаваше...и все още не осъзнавах какво ми се случва..истина ли е... Пристигнах в Бургас .... нямаше връщане назад.... Колите си минаваха и аз чаках 1 конкретна кола. И в един даден момент към мен се насочиха момче и момиче... Брат ми... и Сестра ми Ако някой каже,че в такъв момент знае какво да прави...и има едва ли не някакъв сценарии...просто ще излъже. Дойде и момента на срещата с биологичните ми родители. Моментът е неописуем ....А аз сутринта просто се събудих.... Времето, прекарано заедно, мина неусетно. Идваха ми на гости в Казанлък. Няма по прекрасен момент от това да видиш 2-те си майки, седнали рамо до рамо. Жената ,която ти е дала живот...и жената, която те е направила това,което си. Моите две прекрасни и незаменими майки“, завършва Ивайло.