Има един момент, който не може да се сравни с нищо друго. Това е секундата, в която чуваш тежка диагноза. Независимо къде се намираш, все едно си на кръстопът. Питаш се накъде да поемеш, а всяка посока, в която отместиш глава, е пълна със страх и неизвестност. Така е и с пациентите с онкологични заболявания, чието лечение е дълго пътуване. В Комплексния онкологичен център обаче то е пълно с надежда, топло отношение и стремеж да се направи всичко възможно. Съдбата води журналиста Надя Жечева именно в КОЦ Бургас и докато се бори за собствения си живот, тя прави нещо изключително. Пише книгата „Деветият етаж”, в която разказва за интересните съдби на хората, които е срещнала, и отношението на лекарите. Книгата е искрен разказ за това какво се случва зад вратите на КОЦ и може да е опора и за много други пациенти. Именно поради тази причина управителят на КОЦ проф. Христо Бозов лично я постави на лавиците на библиотеката в отделението.

Какво споделя авторката на „Деветият етаж”, която се лекува от рак на гърдата?

„Това е много специална книга, дойде изненадващо. Може би една – две седмици преди да разбера какво се случва, съвсем спонтанно в главата ми изникна мисълта, че трябва да вляза вътре и да разкажа за тези хора. Аз знаех, че това вътре е Онкологията. За мен беше необяснимо, но просто реших, че трябва да изпълня мисията си докрай. Животът ме срещна с много интересни хора на деветия етаж, където правят вливанията и е най-страшно. Видях такива съдби, които не само ме разтърсиха, но промениха житейската ми философия. Аз съм писала за страшно много хора, но като че ли е човешки заложено да отбягваме като тема ... рака. Рядко произнасям тази дума, но сега я казвам. Като чуе диагнозата, всеки е свикнал да чука на дърво и да казва да пази Господ, но ето, че се случва”, споделя Надя Жечева. Тя е от Стралджа и е известен журналист, като от 1975 г. работи в различни медии.

„В началото бях много уплашена, но сега вярвам на лекарите безусловно и това ме кара да живея, иначе човек рухва. Знаете колко е тънка и ранима е човешката психика. Именно лекарите са хората, които ни вдъхват сили да продължаваме да живеем и да се борим”, заявява Надя. Според нея в наше време медиците често са обругавани незаслужено.

„От много години не бях ходила на лекар и не знаех какво да очаквам. Това, което видях в Комплексния онкологичен център, това отношение към пациентите, бях сащисана още в първия ден. Как могат да работят с такова огромно търпение, с такова внимание, със сърце? Не ги хваля, защото и аз съм им пациент. Нито един от тях не е наругал пациент, не се е скарал, не го е обидил, не е направил нещо, с което да го изплаши, напротив. Аз виждах как лекар на обяд гризе една бисквитка, защото няма време да хапне. Пациентите им са толкова много. Тези хора заслужават поклон за труда си. Аз съм написала твърде малко”, заявява авторката на книгата. Тя се лекува в КОЦ вече три години.

Ако човек не се бори и сам, само ние трудно можем да му помогнем.

Това споделя проф. Христо Бозов, управител на КОЦ Бургас. Той не приема книгата като благодарност, а като усещане на човек, който е с онко заболяване, но знае, че чрез усилията на целия екип на КОЦ, то е лечимо. Това е ценно, защото много хора се страхуват, когато им предстои хоспитализация. А Надя разказва за своя престой без да търси някакви ефекти от това, а просто, за да сподели опита си.

Проф. Бозов се обръща към всички, които водят или на които им предстои битка с рака.

„Всяка година излизат все по-нови и нови лекарства, както е модерно да се наричат – молекули, които предизвикват истинска революция в лечението на ракови заболявания. Животът се удължава с много години. Понякога благодарение на тези лекарства, на грижите и уменията на нас лекарите, пациентът може да живее много дълго и да приключи земния си път, заради съвсем друго заболяване. Така че трябва да имаме вяра в себе си, а пациентите да имат вяра в нас. И винаги надеждата да бъде тази, която да ни води. Не случайно нарекохме новия медицински център, който сега създаваме, „Вяра и Надежда”. Това са само две думи, но могат да синтезират в себе си всичко, което е свързано с нашата професия, с нашето отношение и обратно. Ние, лекарите и медицинските сестри, също имаме нужда да бъдем оценявани и да видим това, както в тази книга”, казва проф. Бозов.

Според него споделеното между страниците на „Деветият етаж” ще помогне на много други пациенти, защото психиката и как човек се отнася към своето заболяване, могат да мобилизират всички вътрешни сили.

„Затова ще разпространим книгата в нашите отделения, всяко от тях има библиотека”, казва управителят на КОЦ.

Всъщност по време на лечението си Надя Жечева се среща с нов подход, който КОЦ въведе.

„ Създадохме екип, който е специализиран в лечението на рака на гърдата. Според мен той е постигнал много добър резултат с Надя и тя е почувствала това. В екипа участват: д-р Павел Хрусанов, д-р Красимир Кенолов, д-р Ася Консулова-Кирова, д-р Петя Тусчиева, д-р Тихомир Велев, д-р Ярослава Маринчева, д-р Петко Дочев. Вложили сме всички наши възможности да постигнем един максимален за здравето на пациента ефект”, казва проф. Бозов.

Той поздравява авторката, както и Веселина Седларска, чието дело е предговорът на книгата.