Две сестри се срещнаха за първи път след 55 години, след като по-малката от тях е дадена за осиновяване в Бургас. За трогателната среща между двете жени и техните емоции разказа bTV.

„В нашето родно село е имало Майчин дом. След като е починал нашият баща през 1958 г., майка ми сама не може да гледа 2 деца”, разказва по-голямата сестра Пенка Димитрова.

Най-големият брат и снахата принуждават майка им да оставят малката тогава Латинка, а сега Лиляна, в дом, защото нямало кой да помага на бедното селско семейство. Детето тогава е било на 4 годинки и 3 месеца. „Оставят я в дома в родното ни село и оттам веднага след 2 месеца я взимат и осиновяват”, допълва Пенка.

Селото е Липница, Врачанско, а по-малката сестра Лиляна е осиновена в Бургас. Днес Лиляна Арнаудова си спомня как преди 1-2 години нейна приятелка и казва, че може да е осиновена. „Аз не вярвах и не вярвах, докато тя не ми се обади. Просто изревах по телефона и казах, че не е вярно”, спомня си Лиляна Арнаудова.

Първата мисъл на Лили и семейството й е, че това е „ало” измама за изнудване на пари. Пенка обаче не спира да я търси. „На мен толкова много време ми отне, аз си знам. Аз съм идвала в Бургас в съда и съм я търсила, тук ни изгониха, защото е забранено да търсиш осиновени деца. Този закон трябва да отпадне, защото всеки има право да знае произхода и корените си, от къде тръгва”, казва сестрата Пенка.

Мистерията с осиновяването разплитат от Сдружение „Къде си?”. „Те чрез „Фейсбук” ми подадоха ръка и така я отрих. На 17 февруари се обадих по телефона и казах: „Търся Лили“, а тя вика: „Аз съм“. Казах й, че ще говоря направо и я попитах дали знае, че си осиновена. Викам: „Да знаеш, че ти си моята сестра“, а тя отговори: „Не е вярно“. Накарах я да си погледне акта за раждане, аз да й кажа какво пише на него”, разказва Пенка.

Актът за раждане е изцяло сменен. Дори в семейния албим има една снимка на Лили като бебе. „Имам бебешки снимки в кошче, което баща ми го е правил, осиновителят ми”, пояснява Лили.

От първия телефонен разговор до днес двете сестри се чуват всеки ден.

Разговорите са от Италия, където Пенка живее и работи. Сега е си е взела два месеца почивка, за да опознае сестра си.

„Имаме много неща да си разкажем, дано да ни стигне само времето! И Господ да ни помогне занапред! Да сме по-близо!”

Двете сестри вече имат деца и внуци.