Нов стандарт предвижда хляб да се прави само от брашно без генномодифицирана пшеница, без консерванти или оцветители.

Така ще се гарантира, че потребителите няма да купуват боядисан хляб, каквито практики се срещат, защото няма достатъчно ръжено брашно например.

Новите стандарти обогатяват асортимента на съществуващите, които са под логото “България”, казва председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Марияна Кукушева.

Тези стандарти са за видове брашно като пшенично пълнозърнесто, ръжено и съответните видове хляб, които се правят от тях. Те допълват списъка на досегашните продукти по утвърден стандарт “България” - бял хляб, “Добруджа”, типов.

Нови стандарти ще гарантират на потребителите, че купуват висококачествен хляб, направен от български суровини, без неразрешени стабилизатори или оцветители.

Не се допуска в състава на продуктите да се влагат консерванти и други добавки, освен аскорбинова и оцетна киселина, както и емулгатор и ензими, и то само при технологична необходимост. Брашната се произвеждат от българска пшеница и българска ръж, неподложени на генетична модификация, а хлябовете се приготвят от брашно по утвърден стандарт “България”, произведено в български мелнични предприятия, казаха експерти от Българската агенция по безопасност на храните пред “24 часа”.

“С въвеждането на новите стандарти се цели на потребителя да се предлагат традиционни за българската трапеза хлябове и брашна, от български суровини, приготвяни в миналото и предпочитани със своите високи вкусови качества”, обясниха експертите.

Отличителното за видовете хляб и брашно по утвърден стандарт “България” е, че те са разработени в съответствие с европейските регламенти и същевременно са спазени българските традиции, добавиха от БАБХ.

Марияна Кукушева припомни, че въвеждането на стандартите се случи през 2011 г. по инициатива на държавата. Целта е да се гарантира качеството на суровините и проследимостта на производството на хляб.

Този, направен по утвърден стандарт “България”, е обект на засилен контрол - от производителя, от БАБХ и от браншовите организации, обяснява Кукушева.

Стандартите са заложени, тъй като трябва доставчиците на продукти в детски градини и училища да предлагат на най-малките храни само по стандарт. Именно за да се гарантира качеството на храната за децата, министерството на здравеопазването вписва в наредба пълнозърнестия, ръжено-пшеничния хляб и ръжен като здравословни.

“Затова гамата на хлябовете по стандарт бе увеличена. Интересът на потребителите обаче е огромен. Затова ние очакваме, че през април най-късно тези хлябове по стандарт ще се появят и в търговската мрежа”, казва Кукушева.

Според нея не може да се каже, че продукти, които не са по стандарта, не са полезни, но само тези производители, които следват указанията, подлежат на ежедневен контрол.

“По сигнали на родителски организации сме виждали хлябове, които не отговарят на характерните качества, придружаващи тези видове, особено пълнозърнестия”, обяснява Кукушева.

Пшеница с високи хлебни качества е необходима за брашната по стандарт. За да има право производителят да сложи знака за стандарт за пълнозърнест пшеничен хляб, той трябва да съдържа 60% от същото брашно и 40% от тип
“Добруджа”.

И двата вида трябва да са по утвърдения стандарт, направени от пшеница, която не е подлагана на генетични модификации. Може да се добавят течна ръжена закваска, хлебна мая, сол, питейна вода, при технологична необходимост - и добавки. Те трябва да отговарят на изискванията на европейски регламент и могат да са аскорбинова киселина, отбелязана със знак Е300, оцетна киселина - Е260 или моно- и диглицериди на мастни киселини (Е471) или техните естери (Е472).

Не се допуска влагането на оцветители и консерванти, е посочено изрично в документацията с изискванията за стандарта.

Технологичните изисквания за ръжения и ръжено-пшеничния хляб са подобни. За да са сигурни потребителите, че ръженият хляб е направен при спазени изисквания по стандарт, той трябва да е тъмнокафяв и равномерно изпечен. Прави се от ръжено брашно по стандарт