Две групи от общо 37 нелегални бежанци са успели да преминат от Турция в България, но нашите гранични полицаи са ги върнали обратно, предаде кореспондентът на БГНЕС.

В района на Къркларели /Лозенград/ при граничното село Демиркьой екипи на местната жандармерия са заловили 21 сирийци и иракчани, съобщиха от полицията в Одрин. При разпитите те признават, че два дни по-рано са пресекли границата, но българските граничари ги прехвърлили обратно на турска територия.

Другата върната група от 13 мъже от Пакистан и 3 от Афганистан е открита в също в района на Къркларели. Всички съобщили, че българските гранични полицаи са ги пребили и обрали ценните им вещи като телефони, пари и скъпи дрехи, и след това мъжете са върнати в Турция.

Но подобни признания се оказват традиция – при десетките случаи на върнати от България групи, незаконно преминали през границата, заловените съобщават за насилие и обири от страна на българските граничари. Нелегалните бежанци са предадени в центъра за депортация.

От началото на миналата година районът на Къркларели е най-горещата точка за мигрантите, тръгнали към Европа, след като турските трафиканти се отказаха от Егейско море и се насочиха към Резовската река.

Промяната в маршрута се наложи заради неблагоприятните климатични условия и вместо по море, трафикът се осъществява по сухоземни пътища.

Дестинацията е с начало от квартал Аксарай в Истанбул и свършва до бреговете на Резовската река, устието на която е най-югоизточната точка на България.

По тази река минава границата между двете страни, успелите да я преплуват се прехвърлят в Европа. Въпреки строгите мерки, които европейските държави прилагат по границите си с цел да решат мигрантската криза, всеки ден стотици бегълци намират начини да пробият загражденията.

Трафикантите обявиха маршрутите по Егейско море за рискови и решиха, че сухопътният транспорт до граничната река е по-сигурен, въпреки по-голямата опасност от залавяне. Договорките се правят в кафенетата в Аксарай, Йеникапъ и Кумкапъ, там са базирани клоновете на организацията. До техните услуги опират предимно бежанци от Афганистан, а също и останалите от Либия, Сирия и Ирак, за които плаването с лодки по Егейско и Средиземно морета поставя живота им в голяма опасност.

Трафикантската борса върти всеки ден хиляди долари, пътуването от Аксарай до коритото на Резовската река струва на човек 400 долара. Телефонните номера на „специализираните“ микробуси могат да се намерят в интернет, както и по стикерите на движещи се по пътищата автомобили.

Шофьорите на тези бусове обаче много често разбират пост фактум, че превозват нелегални мигранти. Според схемата на трафика мигрантите трябва да бъдат доставени в Демиркьой, там ги поемат други водачи и ги отвеждат до турския бряг на Резовската река, където те изчакват нивото на водата да спадне, за да преминат отсреща с плуване.

Тази отсечка на отчаяните хора много често се сблъсква с турските сили за сигурност, а понякога се натъква и на българските граничари. Бежанците, заловени на турска територия, се депортират обратно към техните страни, а онези, които са успели да се измъкнат, играят на криеница с българската полиция. Защото в село Стоилово ги причакват други членове на трафикантската мрежа, на които отново се плаща за прехвърлянето им до Унгария, Австрия или Германия, а не е ясно каква е съдбата на онези, които нямат пари за „билета“ до Европа.

Трафикантите на нелегални мигранти използват чужденци като примамка – за да набавят клиенти за бизнеса си, те привличат на своя страна чужди граждани, говорещи много добре на турски език, притежаващи жилища в Турция, а и от тях зависи незаконният маршрут.

Именно те играят ключова роля по дестинацията Истанбул – Къркларели – Демиркьой. При успешните операции на турските сили за сигурност обаче играчите в този мръсен търговски бизнес изчезват магически, обикновено горят главите на автобусните шофьори./БГНЕС