Д-р Димчо Динов е опитен анестизиолог, който не само е професионалист, но и с човешкото си отношение, успява да успокои пациентите в най-стряскащия за тях момент, точно преди операция. Той е част от екипа на Отделението по анестезиология и интензивно лечение към КОЦ-Бургас, който полага грижи за пациентите в най-трудните часове след операция. Д-р Динов е преизбран за началник на ОАИЛ.

- Вие отново сте избран за началник на ОАИЛ.Какво означава за вас това?

-За мен лично,това значава на първо място отговорност, както към лечебния процес, така и към изграждането на професионално звено,отговарящо на съвременната медицина. Нашият колектив не е голям, но е много сплотен. Решенията за лечението на пациентите ни се вземат колективно, след внимателна преценка на съответното състояние. Както знаете, анестезиологията и реанимацията е медицина на бързата оценка и действия, които се прилагат на момента. Всяко забавяне при нас е от огромно значение и може да доведе до сериозни последици. Мога да кажа, че изградените алгоритми на работа в ОАИЛ са на много високо ниво и задължението на ръководителя на отделението е да не допусне тяхното компроментиране по какъвто и да е начин.

- При операции на онкоболни пациенти страхът е двоен-от самата диагноза “рак”,но и от упойката,като много хора си задават въпроса:”А дали ще се събудя?”. Каква е ролята тук на опитния анестезиолог?

-”А дали ще се събудя?” е един от най-често задаваните въпроси от страна на пациентите към всеки анестезиолог. Искам първо да кажа, че главната роля на анестезията е да предпази всички органи и системи от въздействието на опeративната травма, която е лечебна по същността си, но все пак е травма. В този смисъл всички наши действия и манипулации са насочени към защита и протекция на целият организъм. Широко разпространено е мнението, че многократното излагане на анестезии води до “увреда на мозъка”, паметовите функции, бъбречна функция и др.Това категорично не отговаря на истината.Точно обратното. Съвременните медикаменти, които използваме, съхраняват и протектират, а не увреждат. Въпреки че анестезията води до своего рода “насилствено” заспиване, нашите лекарства са с точно преценено действие и продължителност, така че “несъбуждането” е невъзможно при нормални условия. Все пак да не забравяме, че от поставянето на първата “упойка” в болнични условия през 1846г до сега са изминали 180 г.-време предостатъчно за изграждането на стройна система от правила и медикаменти за сигурна и безопасна медицина.

Що се отнася до отношенията между нашите пациенти и анестезиолога, въпросът е както сериозен, така и много актуален. Отдавна отминаха времената, когато диагнозата”рак” означаваше и присъда. Днес диагнозата, поставена навреме е равна на пълно излекуване, а дори и запуснати случаи, със съвременните методи постигат значително удължаване на живота. Оперативното лечение е част от лечебният цикъл в немалък брой от диагностицираните пациенти. И тук, в напрегнатите моменти за всеки болен, преди операцията е и ролята на анестезиолога. Внимателното отношение към него, разговорът с какво точно и как ще бъде обезболен в следоперативният период, както и видът анестезиологичната техника, която ще бъде приложена в неговия случай, има огромно значение за намаляване на предоперативният стрес при тези пациенти, които и без това са силно притеснени от поставената диагноза.Това е един двустранен процес и при нас всеки преданестезиологичен преглед завършва с “Имате ли въпроси за неща, които ви притесняват?”. Изграждането на взаимно доверие е най-важното.Това в най-голяма степен намалява тревожността на болните, което е нормално за всеки с предстояща операция.

- Какви видове упойки се използват във вашето отделение и как се преценява коя е най-подходящата?

-За щастие съвременната анестезиология разполага с достатъчен брой техники и медикаменти, които да използва във всеки един конкретен случай в оперативната медицина. При нас, предвид естеството на дейността и видът на заболяванията,с които работим,се прилагат няколко вида анестезии, съобразени с вида и тежестта на операцията.
Няма да отегчавам вашите читатели със сложни медицински термини, но най-общо мога да кажа, че в повечето случаи се прилага т.нар.”обща анестезия”. Широко приетото понятие “пълна упойка” не е правилно, защото анестезиолозите “празна упойка” не дават. При общата анестезия болният заспива и след извършването на операцията се събужда. Неговото дишане се поема от апарат, който се управлява от специалиста-анестезиолог.
През цялото това време всички функции на човешкото тяло, т.е. на всички органи и системи, се контролират и коригират от анестезиолога. Той носи цялата отговорност за живота на пациента. По принцип този вид анестезия е най-широко застъпен при нас, защото операциите, които се извършват най-често са големи по обем и нерядко завършват с частично или пълно отстраняване на орган.
Освен тази обща анестезия, при по-малки по обем и леки операции често се прилагат и т.нар. венозни наркози, като тук медикаментите, предизвикващи сън, се прилагат венозно, със запазено спонтанно дишане.
Спинала анестезия, т.е.поставянето на медикамент в долната част на гръбначния стълб, който блокира болката в долната част на тялото, се прилага при операции в тази обаст. Тук е мястото да кажа, че страхът от този вид обезболяване е напълно неоснователен. Митът за “парализирани” пациенти след подобна манипулация е абсолютно неверен, тъй като тя се извършва на място, където анатомично липсва гръвначен мозък и подобно усложнение не е възможно. Едновременно с това този вид анестезия дава важни предимства - понася се по-леко от пациента и той е в съзнание, може да контактува с анестезиолога и своевременно да го уведоми, ако нещо го притеснява.
Видът на анестезиологичната техника, която ще бъде изпозвана при всеки пациент е срого индивидуална. Тя се обсъжда предварително, като водещ е принципът за минимално натоварване на болния, без да бъде “ощетен”, както медикаментозно, така и без извършването на излишни инвазивни манипулации.

- Как Вие виждате състоянието на отделението в момента и кои са основните задачи, които си поставяте?
- На този етап ОАИЛ е със запълнен професионално капацитет, притежаващ нужната висока квалификация.Техническата база също е много добра. Разполагаме с напълно съвременна апаратура, достатъчна да покрива нашите нужди за момента. Надеждата на всички колеги е свързана с построяването на новия хирургичен корпус на КОЦ. Липсата на достатъчен брой легла безспорно има значение за пълното разгръщане на целия потенциал както на ОАИЛ, така и на КОЦ.
Задачите на този етап са поддържане на III ниво на компетентност, което беще успешно защитено преди 3г, както и запазването на сплотеността на целият колектив.
Но най-важното за всички нас си остава внимателното и човешко отношение към нашите пациети.