Една снимка буквално взриви за денонощие едни от най-големите бургаски фейсбук групи. Късно вечерта в сряда беше публикуван кадър, на който се вижда как майка вози момиченце в инвалидна количка в мола „Галерия Бургас“. Това стана повод за какви ли не упреци, че жената в 22 часа разхожда детето си, при това не къде да е, ами за ужас на публиката – в мола. Появиха се всевъзможни съмнения защо момичето е в лъскавия търговски център, а не на операция в чужбина, където, според някои, е трябвало да бъде, колко бил часът и т.н. всевъзможни подозрения и нападки.

Детенцето е добре познатата на бургазлии Натали, която от години е едно от момичетата, успели да обединят в обща кауза много хора, сред които публични личности и обикновени граждани с добри сърца, желаещи да помогнат за лечението й. Публикуваме подробния отговор на майката на Натали – Калояна, не за да легитимираме подобни ожесточени дебати, каквито се разгоряха през изминалите часове, а за да покажем колко е лесно да се петни човек с една снимка и с един пост, за самочувствието, с което се дават присъди, седейки зад компютрите или мобилните телефони, както и за това, че в един спор винаги има поне две страни. Освен това думите на Калояна Канариева дават и яснота за състоянието на малката Натали за всички онези, които се интересуват и сами могат да преценят дали да й се доверят.
Майката е публикувала своя отговор в групата „Мамите на Бургас“ и моментално спечели сърцата на хората отново. Стотици й оказаха пълна подкрепа, Вие сами преценете. Ето го и него, с малки съкращения:

Аз съм майката на детенцето Натали, което е с редица увреждания, едно от които е ДЦП и на което му предстои скъпа, сложна /и за мен страшна/ коремна операция в Германия, в Университетска болница "Шарите" - Берлин. Опитах се с всички възможни и дори невъзможни средства тази операция да се извърши в България, защото всяко пътуване с моето дете, дори до съседен град е кошмар. След като разбрах, че нямам никакъв шанс за лечение тук и че най-добрата клиника и хирург при синдром на Хиршпрунг и Мегаколон е в Германия се обърнах към различни държавни институци, за да ми съдействат - без резултат. Така загубих много време и детето фатално се влоши,стигна се до момент, в който за няколко часа буквално не бе между живите и д-р Дерменджиева едва я спаси в шокова зала. В последствие, почти два мъчителни месеца, Натали бе на системи. Затова се наложи да отправя зов за помощ към всички хора. Така средствата бяха събрани и директно от банката бяха изпратени към сметката на немската клиника. Същевременно изпратих чрез фирма по обемистата част от багажа - детско легло, матраче и т.н., мислейки си, че всеки момент ще ни дадат дата/"термин"/ за хоспитализация и няма да успея дори да приготвя багажа, да резервирам самолетни билети, да наема кола до летището до София...Уви отговорът се бавеше. Започнах да звъня всеки ден в международния отдел на клиниката, ангажирах с това и други две момичета, едно от които бе доброволец-преводач към лекари без граница. Отговорът бе, че са затрупани с много молби на пациенти и ще трябва да проява търпение и разбиране. Така след около две седмици пристигна и дългоочакваният имейл от болницата, че датата, която насрочват е за далечния 30.04. поради многото чакащи за операция деца. Междувременно след всички медикаменти коремчето и общото състояние на Нати постепенно се подобри, за сметка на това двигателно се влоши и се наложи да подновя ежедневната рехабилитация и кинезитерапия, защото дясното й краче и гръбначния стълб започнаха видимо да се изкривяват все повече. И сега няколко думи за злополучните ни зимни посещения на МОЛ-а: Наталка не посещава нито детска градина, нито училище, нито дори дневен център, тя е по цял ден или с адски болки или на различни терапии, единственото й удоволствие е разходка вечер в МОЛ-а. Обожава МОЛ-а. Затова винаги когато мога, колкото и да съм изтощена, непременно й подарявам тази почти единствена радост, която за мен е мъчение и изпитание, защото освен всичко останало Нати е хиперактивна и всяка секунда трябва да я пазя да не падне и да не се нарани. По ирония на съдбата вечерта, когато добродетелната госпожа тайно ни е снимала, се наложи спешно да посетим любимата дестинация на детето, за да успея да си платя сметката за телефона и да й купя пасатор, защото старият внезапно изгоря/ Нати не може да дъвче/. Сега трябва да дам обяснение и защо по нощите: защото Натали от самото си раждане не може да спи вечер, ако изобщо успее да заспи, заспива на разсъмване, а денонощията преди новолуние и пълнолуние изобщо не спи - може би ще ме разберат само хората, които са имали нещастието да се грижат ежеминутно за свои близки страдащи от Алцхаймер и едновеменно претърпели инсулт или майки на деца с тежък аутизъм...а може би никой няма да ме разбере, не е и длъжен...Та така - исках отдавна вече да е минала операцията и да се похваля, че поредното изпитание е зад гърба ни, защото скоро ни предстои операция и на крачето, но уви - налага се да агонизирам още и още в очакване. Но пък имам повод да успокоя г-н Станислав Тенев, че и през ум не ми е минавало да злоупотребя дори и със стотинка от събраните средства от дарителите, че зад каузата на Натали застанаха с имената си, труда си и личното си време публични, уважавани и ценени от всички личности, които са и администратори на страничката на Натали, и които продължават да са Феите на Добротата за много други хора в беда - та на тези момичета аз съм им безкрайно признателна и задължена за цял живот!