Богата на цветове, силуети и емоции е най-новата изложба „(Не)забравени” на бургаския художник Йордан Маринов. Тя ще бъде официално открита днес в Дружеството на бургаските художници на ул. „Александровска“ 22, вернисажът е от 17:00 часа.

Експозицията събира над 40 платна маслена живопис от ранните творчески години на Йордан Маринов. Най-старата картина в селекцията е от 1976 година и изобразява съпругата на художника, която простира дрехи.

Идеята на популярния маринист е да провокира своите колеги, приятели и публика, които чрез изкуството му ще се пренесат с машина на времето и ще проследят първите четири десетилетия от творчеството му.

„Това е една изложба, която отправям с чувство за хумор и малко ирония към мен самия и към отминалото време. През 70-те и 80-те години на миналия век беше много трудно, художниците се опитвахме да надхитрим взискателното жури по изложбите, за да може хем да отговаряме на режима, хем да прокрадваме своите идеи, да импровизираме и да се развиваме като творци”- споделя художникът.

По традиция Йордан Маринов винаги празнува рождения си ден на 16 октомври в Дружеството на художниците със самостоятелна изложба. Тази година изявата му се отлага с един месец, но художникът няма никакво съмнение, че събитието ще се превърне в празник.

През март за първи път общата изложба на тримата Йордановци се среща с ценители в София. В столичната галерия „Средец“ към Министерството на културата бяха изложени над 60 живописни творби, подредени от ярките представители на бургаската живописна школа Йордан Маринов, Йордан Петров и Йордан Ангелов. Успешното трио има 22-годишна традиция да открива изложба на 6 януари в Бургас, когато е големият християнски празник Богоявление и тримата празнуват имен ден.

Йордан Маринов е роден на 15 октомври 1944 г. в град Българово, но ученическите му години преминават в Поморие. Оттогава датира и неговата съдбовна връзка с морето. Той е член на СБХ от 1978 година, а от 1980 до 1991 е главен художник на Поморие.

За Олимпийските игри през 1980 г. в Москва младият творец проектира мозайката на стадион „Лужники“, а неговите монументални стенописи, дърворезби и металопластика постепенно „превземат“ училища, обществени сгради, хотели, кметства в цяла България.