Въвеждане за първи път на единен национален инструментариум за проследяване на развитието на децата в детските градини предлага просветното министерство с проект за промени в наредбата за предучилищното образование.

В момента всяка детска градина определя сама с какви инструменти да проследява детското развитие, което води до различна практика и затруднява проследяването на развитието и училищната готовност на децата. Според новите текстове всички образователни институции ще работят по една и съща методика, като електронната среда на МОН ще подпомага прилагането ѝ и проследяването на напредъка на детето във времето.

Предложеният инструментариум е разработен по национална програма "Хубаво е в детската градина" на МОН с цел проследяване на развитието при постъпването в детска градина. То се извършва чрез наблюдение на детето в естествена среда и чрез кратки, лесни за изпълнение задачи. От МОН поясняват, че акцентът е върху обичайното поведение на детето, а не върху единично представяне. Целта му е да даде на учителя обективна първоначална информация за развитието и да подпомогне успешната адаптация към новата образователна среда. Предвиден е специален раздел за индикации, които могат да бъдат сигнал за необходимост от допълнително наблюдение или подкрепа. Това ще позволи евентуални затруднения да бъдат установявани по-рано, родителите да получават навременна информация и при необходимост да бъде планирана допълнителна подкрепа за детето, посочват от ведомството.

Инструментариумът дава обективна информация и за училищната готовност на децата преди постъпването им в 1. клас. Той позволява да бъдат отчетени както силните страни на всяко дете, така и областите, в които то среща затруднения. Така при постъпването в първи клас учителите ще разполагат с много по-пълна информация за индивидуалните потребности на детето и ще могат да планират работата си спрямо тях.

Инструментариумът ще се използва и за деца, които не са посещавали детска градина в България или идват от други държави. Акцент в него е и възможността за ранно откриване и проследяване на езиковите дефицити още от детската градина. Ако такива се открият, учителите могат да приложат методология за допълнително обучение по български език и да осигурят обща подкрепа на детето, ако причините са свързани с невладеене на езика.

Специално внимание се предвижда за проследяването на развитието на 3-годишните деца. Допълнителна възможност за ранно установяване на конкретните затруднения за тях се предлага с промени в наредбата за приобщаващото образование, които също са публикувани за обществено обсъждане.

С проекта се предлага също да бъде въведено минимално образователно изискване за заемане на длъжността "помощник-възпитател" - завършено най-малко средно образование.

Инструментариум

Инструментариумът няма да служи за оценяване на децата и няма да има диагностичен характер. Неговата цел е да подпомага учителите при планирането на педагогическата работа и прилагането на индивидуален подход към всяко дете, както и да дава на родителите по-пълна информация за неговото развитие, казват от МОН. При установяване на затруднения той ще помага да се прецени необходимостта от допълнителна подкрепа.

Инструментариумът проследява развитието на детето в 6 основни области - двигателни умения, фина моторика, практически умения, когнитивно, езиково и социално-емоционално развитие. Методиката е разработена така че да може лесно да се използва от учителите, без да се изисква специализирана или психологическа подготовка. Инструментите са апробирани в над 470 детски градини в страната с 2093 деца от първа и 2099 деца от четвърта възрастова група. За прилагането им вече са обучени близо 500 педагогически специалисти.

Без задължителен следобеден сън

В момента в наредбата е записано, че целодневната организация на учебното време в детската градина осигурява "условия и време за игра, почивка, включително следобеден сън". Новите текстове звучат подобно - ще се осигуряват "условия и време за игра, за почивка и за следобеден сън". Според МОН те внасят повече яснота. "И сега действащите правила предвиждат осигуряване на време и условия за почивка на децата без да изискват задължителен следобеден сън. С предложените редакции това се посочва по-ясно, за да се избегнат различни тълкувания и да се даде възможност организацията на почивката да бъде съобразена с потребностите на децата", казват оттам.