В един и същи ден – 11 януари, у нас се случиха две коренно различни събития с на пръв поглед несравнима енергия и значимост. На пръв поглед.

До 11 януари много от българите не бяха чували за длъжността председател на Европейския съвет и в частност за Доналд Туск. Това не е нито странно, нито проява на ниска култура. За голяма част от гражданите на Европа, не само в България, ЕС е твърде далечна и често скучна тема.

Само за 10 минути амбициозният поляк Туск скъси дистанцията между евроинституциите и хилядите, които гледаха излъчването на церемонията по официалното откриване на нашето председателство. Българският език на Туск безспорно бе това, което прикова вниманието на публиката, но ефектът щеше да бъде повърхностен, ако политикът не бе заложил на човешкия език – без хладна учтивост и неразбираеми термини, с които се отличава т.нар. брюкселско говорене.

Не закъсняха коментарите: било пиар или дипломатически трик. Всъщност пиар не е лоша дума, особено когато между атрактивното и смисленото е постигната хармония. А и ефектът е очеваден – кога у нас е имало масово говорене, и то с добро, за европейски политик?

Но лично за мен, както и за основната част от бургаската журналистическа колегия, еуфорията от речта на Туск се изпари бързо заради една друга не толкова вълнуваща и гръмка новина. Датата 11 януари, носят две решения на Бургаския районен съд, с които да платят обезщетение на Петър Низамов, по-известен като Перата, бяха осъдени два бургаски сайта - медии с опит и доста сериозна практика, далеч от модерното изкушение да титулуват като извънредна всяка втора новина.

По дефиниция в правовите държави съдебните решения не се коментират, а се изпълняват. Затова ще насоча вниманието не толкова към съдебното решение, а към принципния въпрос как медиите да създават своите новини и къде е границата между коректната информация и петнящата реномето измислица.

Роденият през 1985 г. Петър Низамов стана национално известен с т.нар. граждански арест на нелегални мигранти през април 2016 г. Той разпространи във фейсбук клип, в който се вижда, че ръцете на трима бежанци се връзват със свински опашки. Малко по-късно Низамов бе обвинен за незаконно лишаване от свобода и прекара няколко месеца под домашен арест.

През август 2017 г. бе напълно оправдан поради липса на доказателства, че именно той е връзвал бежанците. И до днес не е ясно защо не бе обвинен по чл. 162 (1) от НК – за подбуждане към дискриминация, насилие и омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност чрез разпространения от него клип.

Ето още два факта към профила на 33-годишния бургазлия, които самият той не може да оспори – приятелството му, документирано и със снимка с Калоян Стоянчов – Голямата Рижа, и посегателството над тв оператор по време на протестите в Асеновград през лятото. Въпросната снимка още може да се види в мрежата, а към нея стои коментар на Низамов: "Бандата голяма, всеки бие кат за двама хахаха".

Ето на този образцов български гражданин две медии трябва да платят обезщетение – едната 500 лв., другата – 2000 лв. Делата срещу тях обаче не са свързани с нито едно от посочените събития. Искът на Низамов е заради публикации от март 2012 г., когато той е задържан и обвинен за побой на охранител в бургаска дискотека заедно с още двама. На 13 март по протест на прокуратурата на тримата обвиняеми е била определена мярка "задържане под стража" от окръжните магистрати.

ОД на МВР и районнатата прокуратура в същия ден разпространиха прессъобщения като в първото от тях обвиняемите лица са посочени с инициалите, а във второто – с трите им имена. На базата на тези прессъобщения съответните медии подготвят своите публикации.

Как се развива случаят? Свидетели се отказват от първоначално дадени показания и Низамов е оправдан, след което завежда делата.

Така не само двете, но поне още 10 местни медии се оказват в парадоксалната ситуация на информационна засада. Към момента на случването те са отразили по всички правила на занаята събитието, позовавайки се на официален източник. За разлика от много други медии, все повече напоследък, които формират читателски поток и влияние с пълни или половинчати, но не по-малко зловредни измислици.

Въпросът не е в паричната санкция от 500 и от 2000 лв., въпреки че за един регионален сайт това никак не са малко пари. Въпросът е в принципа за коректно информиране на обществеността. След като е опасно използването на официални източници, по какъв начин ще работят нормалните журналисти?

Не е важен конкретният магистрат, постановил решението. Няма да коментирам дори това, че е приел безкритично документите, удостоверяващи социалната немощ на Перата въпреки фукането му със скъпи коли и го е освободил от такса.

Но няма как да се премълчи, че в единият от осъдените сайтовете, името на Петър Низамов липсва, в публикацията са изписани само инициалите П.Н., но въпреки това съдът приема, че след като я прочел в следствения арест "ищецът е изпитвал душевен дискомфорт – чувствал се е зле, ядосвал се е, че в публичното пространство се разпространяват неверни и позорящи го факти".

Усещането за справедливост не просто е наранено, то е смазано. И приповдигнатия тон на харизматичния Туск не може да го реанимира.

Въпреки уважението към всяко съдебно решение, абсолютно съм убедена, че никой не може да отнеме правото на колегите да поставят въпроса за собствените си права и да поискат ВСС да се запознае със случая.

А и като чета какви ги пише през последните дни в социалните мрежи самоопределящият се като патриот П.Н. си мисля, че чувството му за безнаказаност отдавна е минало границите на разумното и вече има достатъчно основание прокуратурата да се самосезира заради отправени закани и заплахи.

Източник: 24chasa.bg