Християнският свят празнува един от най-големите църковни празници - рождението на Божия син Исус Христос. Божият син е роден преди повече от 2000 години в град Витлеем, провинция Юдея. В мига на рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Бога-син.

В народния календар Рождество Христово започва в полунощ с обичая коледуване.

В него участват само млади мъже, които се наричат коледари, коладници, коледаре, коледници. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни.

Коледарите се събират отново на 26 декември, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Останалите събрани продукти се разпродават и средствата се предоставят на църквата или на училището.

Коледа българите празнуват три дни. Празникът е продължение на празника Бъдни вечер - последния ден от великите пости. На Коледа трапезата е богата и не се вдига цял ден.

Когато домакинът стане, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.

Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.