Близо 900 българи стоят в листата на чакащите за органна трансплантация, а най-тежко е положението при нуждаещите се от бъбрек. На фона на тази статистика едно семейство от София показа, че дарителството може да промени съдби, след като реши да дари органите на своята 36-годишна близка, изпаднала в мозъчна смърт в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ".

Изваждането на органите започнало веднага след потвърждаването на мозъчната смърт на жената, а благодарение на нейното семейство четирима тежко болни пациенти получиха нов шанс за живот.

Във Военномедицинска академия екип, ръководен от проф. Ивелин Такоров, извърши над 7-часова сложна операция по присаждане на черен дроб на 42-годишен мъж в тежко състояние. Пациентът вече е стабилизиран, контактен и адекватен, а грижите за възстановяването му поема екипът на доц. Марина Конакчиева.

Успоредно с това, в УМБАЛ „Александровска" лекари под ръководството на доц. Пламен Димитров и доц. Владислав Младенов извършиха бъбречни трансплантации на 28-годишен мъж от Врачанско и 61-годишна жена от София. При двамата новите органи вече функционират отлично.

Тъй като в България не бе открит съвместим реципиент за сърцето на дарителката, случаят бе предаден на европейската платформа за обмен на органи. Сърцето бе транспортирано спешно до Атина, където екип на Onassis Hospital успешно го присади на 33-годишна жена.

От Изпълнителна агенция „Медицински надзор" и Министерството на здравеопазването изразиха дълбока признателност към семейството, което в най-тежкия момент на своята загуба е дало шанс за живот на четирима непознати хора.

Хиляди чакат, а трансплантациите остават рядкост

Подобни случаи на дарителство обаче остават изключение, а не правило у нас. Към юли 2026 г. в българската листа на чакащите за трансплантация са близо 900 души. Най-тежко е положението при нуждаещите се от бъбрек – 826 души, следвани от чакащите за черен дроб (31) и за сърце (23). Годишно у нас се извършват едва между 30 и 40 трансплантации, което нарежда България на последно място в ЕС по брой донори на милион население.

Разпространеното твърдение, че българите отказват органно дарителство заради религиозни или културни причини, отдавна е опровергано от специалистите. Данните показват, че процентът на семействата у нас, съгласяващи се да дарят органи в момент на загуба, е сходен, а дори по-висок от този в Хърватия, страна, известна с високите си показатели по донорство.

Според експертите истинският проблем е липсата на системна организация за откриване и диагностициране на мозъчна смърт в регионалните болници. Претоварените лекари в интензивните отделения, недостигът на обучени координатори по донорство и слабите механизми за финансово и кадрово стимулиране на съответните екипи спъват процеса.

Българският закон за трансплантациите се базира на принципа на предполагаемото съгласие – всеки е потенциален донор, освен ако приживе изрично не е заявил обратното, но крайната дума винаги остава на близките, подобно на моделите в Испания и Хърватия. Там обаче реалната промяна дошла не толкова от законодателството, колкото от изграждането на цялостна система – обучени екипи във всяка болница, дигитални информационни кампании и денонощна логистична подкрепа от държавата.