Инфлацията в България отново расте и вече е 6,1% за октомври. Това сочат експресните данни на НСИ. Темпът на нарастване на цените беше сред темите на международен банков форум, който се провежда в София.
Месечното поскъпване е с 1,3% според индекса на потребителските цени. За сравнение годишната инфлация към септември беше 5,7%, а иначе Националният статистически институт отчита най-голямо увеличение в следните групи - "развлечения, спорт и култура" с 7% и "Образователни услуги" с 2,5%.
Инфлация и индекси на потребителските цени - октомври 2026 година - експресна предварителна оценка
Индекс на потребителските цени (ИПЦ)
Според експресната предварителна оценка на НСИ през октомври 2026 г. се очаква месечната инфлация да бъде 1.3%, а годишната инфлация да бъде 6.1%. През октомври 2026 г. спрямо предходния месец се очаква най-голямо увеличение на цените в групите: „Облекло и обувки“ (7.4%), „Развлечения, спорт и култура“ (7.0%) и „Образователни услуги“ (2.5%).
Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ)
Според експресната предварителна оценка на НСИ през октомври 2026 г. се очаква месечната инфлация да бъде 0.8%, а годишната инфлация да бъде 6.0%. През октомври 2026 г. спрямо предходния месец се очаква най-голямо увеличение на цените в групите: „Облекло и обувки“ (7.1%), „Развлечения, спорт и култура“ (2.7%) и „Образователни услуги“ (2.5%). Намаление се очаква в групите „Транспорт“ (-0.1%) и „Услуги на ресторанти и хотели“ (-0.1%).
Индекс на цените на малката кошница (ИЦМК)
Според експресната предварителна оценка на НСИ през октомври 2026 г. се очаква месечното изменение да бъде 0.7%, а годишното изменение да бъде 2.4%. Цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата спрямо предходния месец се очаква да имат:
- нехранителни стоки - увеличение с 1.4%;
- хранителни продукти - увеличение с 0.6%;
- услуги - увеличение с 0.1%.
За България инфлационният натиск остава по-висок от средния за еврозоната, заяви в речта си и управителят на Българската народна банка Димитър Радев, цитиран от БНТ. Той коментира и че присъединяването към еврозоната не премахва вътрешните икономически рискове за България.
От Асоциацията на банките в страната отново коментираха въвеждането на предвидения данък свърхпечалба и отново подчертаха огромната роля на сектора в процеса по присъединяване към еврото.
Димитър Радев, управител на БНБ: "Присъединяването към еврозоната не премахва различията между националните икономики, нито необходимостта от разумни вътрешни политики. Динамиката на инфлацията е показателен пример. През септември годишната инфлация в България беше 5,6%, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени, при средно равнище от 3,8% за еврозоната. Тези стойности показват, че инфлационният натиск в България остава по-силен от средния за еврозоната. Общата парична политика осигурява рамката за ценова стабилност в еврозоната, но националните икономически условия продължават да имат значение, включително вътрешното търсене, динамиката на кредитирането и условията за финансиране. Присъединяването към еврозоната не премахва вътрешните икономически рискове за България, въпреки че тя сериозно ограничава външните рискове. То прави разумните национални политики и силният банков сектор още по-важни".
Петя Димитрова, председател на Асоциация на банките в България: "Стойността на инвестициите и реинвестициите в периода 2020 - 2025 г. се явява 70% в сравнение с реализираната печалба за този период. Банковата система в България е с едни от най-ниските, да не кажа и най-ниските лихви в Европа. За целия този период, въпреки всички катаклизми, лихвите не са се повишили и това допринася за развитието на цялата икономика на България".
0 Коментара