По-персонализирано образование, устойчиви модели за подкрепа на децата и учениците обсъдиха народни представители и експерти. Предложенията са залегнали в законопроект за промени в Закона за предучилищното и училищното образование и бяха представени от народния представител Йорданка Фандъкова от парламентарната група (ПГ) на ГЕРБ – СДС. Предстои предложенията да бъдат обсъдени в парламентарната комисия по образованието и науката.

Законопроектът е разработен на основната на най-добрите и успешни европейски практики, каза Фандъкова. Целта е постигане на по-добро включване на ученици със специални образователни потребности, разширяваме подкрепата за всички деца, подкрепа на учителите, подобряване на интеграцията между образователни и социални системи, въвеждане на концепция за ниво на интензивност на подкрепата, съобразно индивидуалните потребности на децата и подготовката им за живот, разширяват се възможностите за квалификация и професионално развитие на учителите и др., обясни още Йорданка Фандъкова. Предлага се и въвеждане на медиация, тъй като един от основните проблеми са взаимоотношенията между родителите и училищата.

За нас приобщаващото образование винаги е било приоритет, каза заместник-министърът на образованието и науката Таня Панчева. Всяка законодателна промяна трябва много внимателно да бъде обсъдена. Бихме могли още да подобрим и обогатим съществуващата нормативна уредба и в тази насока от Министерството на образованието и науката се срещнахме с директори на училища в отдалечени райони, добави тя. По думите ѝ, столичната образователна система не се отнася за останалата част в страната и сякаш е „на две скорости“. Трябва да погледнем на въпроса в национален мащаб, добави тя. Приобщаващото образование трябва да започне в ранното детско развитие и вече има подготвен инструментариум за ранно детско развитие, който може да бъде приложен. Ранната подкрепа е изключително важна и трябва да можем възможно най-рано да я окажем на децата, каза Панчева.

В центъра трябва да стои детето, трябва да има подобряване в работата по отношение на мултидисциплинарния подход и в координацията на експерти, смята Елеонора Лилова, началник на Регионалното управление на образованието в София. С предлаганите промени ще се подобри моделът на междусекторното сътрудничество, като е необходимо да се уеднаквят понятията, с които работят системите. Лилова отбеляза още, че в последните години се забелязва търсене от страна на родителите на подкрепа от социални услуги. Едно от предложенията – социалните услуги да бъдат в подходящи помещения в сградите на детските градини и училищата, би спестило на родителите редица ангажименти в ежедневието им – ще бъдат спокойни, че децата са на едно място и ще бъдат обгрижени, каза още Лилова. По думите ѝ, в София е необходимо да има още повече специалисти, работещи на терен, в подкрепа на децата. Необходима е и синергия между социалната и образователната система, добави Лилова.

Комисията ще разгледа още на следващото си заседание тези предложения, каза Димитър Здравков, председател на парламентарната комисия по образованието и науката. По думите му, темата за децата, напуснали училище, е проблем, който трябва да бъде решен, но трябва да се мисли и за децата в училище.

Категорично тези теми ни обединяват за това, че трябва да се намери бързо решение – те са надпартийни, каза Николай Денков от ПГ на „Продължаваме промяната“ (ПП). Денков каза, че от ПП също са направили предложения за промени, в които акцентът е върху ранното детско развитие и те по-скоро допълват това, което предлагат от ГЕРБ, и заяви готовност за съвместна работа. Да извадим пред скоба проблемите за ранно детско развитие, децата със специални образователни потребности и качественото образование, и гарантирам, че ще бъдем конструктивни, заяви още Денков.

При обсъждането на промените следва принципът за интереса на детето да е водещ, каза Ивайла Касърова, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето. По думите ѝ, всяка промяна трябва да може да гарантира, че всички деца могат да получат равни възможности за развитие, както и да бъдат защитени правата им. Приветстваме включването в законопроекта на медиацията като способ за превантивно решаване на споровете, която е важна тема в приобщаващото образование. Друга важна тема е синхронът между социалната и образователната система, така че крайният резултат да бъде защита на интересите на детето, добави тя.

Законопроектът дава възможност за индивидуална подкрепа на всички деца, каза Елисавета Белобрадова от ПГ на „Демократична България“. От години се борим да обвържем системата за ранно детско развитие със системата на училището, защото по този начин ще можем да настояваме за национална система за ранна детска интервенция, която да бъде задължителна, каза още тя. По думите ѝ, ранната интервенция означава много по-бърза подкрепа, както и планиране в образователната система, за да може да се предвидят съответните специалисти за нея.

Темата изисква непрекъснато осъвременяване на практиките и на законодателната материя, а най-важното в предлаганите промени е свързано със съвместната работа между социалната и образователната система, каза Деница Сачева от ПГ на ГЕРБ – СДС. Важно е да намерим начин социалните услуги и образователните институции да си взаимодействат, защото не е нужно родителите и децата да обикалят институциите, а институциите трябва да бъдат около детето и родителите му, посочи още Сачева. Представителите на образователните институции трябва да са наясно с това какво предлага социалната система и обратно, допълни тя.