Данъчната справедливост в България би могла да бъде подобрена чрез въвеждане на необлагаем минимум за доходите в комбинация с по-висок плосък данък. Това е записано в доклад на Европейската комисия за България за 2026 г. В момента всички доходи в страната ни се облагат с плосък данък от 10% и няма необлагаем минимум, за разлика от повечето държави от ЕС.
От Европейската комисия (ЕК) препоръчват още увеличаване или премахване на максималния осигурителен доход и мерки за намаляване на плащанията в брой. В момента са разрешени плащания в брой в размер до 5112,92 евро (10 хил. лв.). Според ЕК този таван може да бъде намален или да бъдат въведени стимули за електронни плащания. Тези промени биха спомогнали за борбата със сивата икономика и за увеличаване на приходите в бюджета, пише в ежегодния доклад на ЕК за България.
От Европейската комисия искат българите да плащат и по-висок данък върху имотите. Има мерки за повишаване на бюджетните приходите в области с неизползван потенциал, като например актуализиране на данъчните оценки на жилищата с цел увеличаване на приходите от ежегодния данък върху недвижимите имоти, пише в доклада на ЕК. От ЕК лансират дори идеята да бъдат увеличени данъците за автомобилите.
Данъчната система в България има сравнително нисък капацитет за генериране на приходи, които бързо може да се окажат недостатъчни предвид нарастващите разходи, пише в доклада на ЕК. В проекта на бюджет за 2026 г. е предвидено общият размер на приходите в държавната хазна да е 39,6% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. За страните от ЕС средното ниво на бюджетните приходи е 46%, посочват от ЕК. Данъчните приходи в проекта на бюджет за настоящата година са 30,7% от БВП, което е доста под средното ниво за страните от ЕС от 39,4% от БВП.
Налице са значителни възможности за подобряване на справедливостта на данъчната система, която понастоящем позволява много малко преразпределение, пишат от ЕК. Данъчните приходи в България са със силна зависимост от данъците върху потреблението. Всички доходи се облагат с плосък данък от 10%, с изключение на някои малки облекчения, например за хора с увреждания. България е единствената държава от ЕС, в която хората с високи доходи (с 67% над средната заплата) плащат малко по-нисък дял от доходите си като данъци и осигуровки в сравнение с хората с ниски доходи (тези, които получават 50% от средната работна заплата). Освен това ефективната данъчна ставка за 20-те процента от населението с най-ниски доходи е 27% и е по-голяма от реално плащаните налози от 20-те процента от хората с най-високи доходи - 15 на сто, пише в доклада на ЕК.
България има голям дял на сивата икономика и данъчната администрация е изправена пред предизвикателства при събирането на налози. Според последните оценки сивата икономика представлява почти 35% от БВП на страната. Наличието на високи реални данъчни ставки за ниските заплати насърчава укриването на доходи, посочват от ЕК. Разлика между потенциалните и реално събраните приходи от данъка върху доходите на гражданите е около 13-14%, което показва, че декларираните доходи са значително под реалните, особено сред самостоятелно заетите лица и в някои сектори от икономиката. По отношение на събирането на ДДС ситуацията в страната ни е малко по-добра, като разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС е около 7-8%, пише в доклада на ЕК.
Не се очаква предприетите през последните години мерки за подобряване на събирането на приходите в бюджета и за борба с укриването на данъци да увеличат в достатъчна степен приходите и да подобрят справедливостта, заявяват от Европейската комисия.

Малък е делът на учениците с най-добри резултати

Образованието кара децата да зубрят, а не развива умения

Качеството на преподаване е ниско

Учебната програма в България продължава да е силно насочена към съдържанието, вместо към развиване на уменията на децата, а качеството на преподаването е ниско. Това е записано в годишния доклад на ЕК за България.
Около половината от 15-годишните в България не достигат минимално ниво на владеене на основни умения - около два пъти повече от средното за ЕС ниво, с още по-голяма разлика в селските райони, което сериозно подкопава развитието на умения на по-късен етап от живота. Делът на учениците с най-добри резултати също е нисък, което ограничава резерва от талантливи хора, които са способни да развиват иновации. Слабите нива на основни умения показва наличието на сериозни пропуски в учебната програма и в качеството на преподаването, посочват от ЕК.

Качеството на преподаване в училищата е ниско, отчита Европейската комисия.

Предизвикателствата пред подобряването на качеството на преподаването са свързани главно с: 1) недостиг на учители, особено в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, на фона на застаряващи учители и трудности при набирането и задържането на начинаещи учители, особено в селските райони; 2) недостатъчни възможности за професионално развитие; и 3) слаба връзка между резултатите от обучението и заплащането.
Слабите цифрови умения на хората в страната са основна пречка пред повишаването на квалификацията. Само 38,3% от населението са с поне основни компютърни умения, което е далеч под средното равнище за ЕС от 60,4%. Участието на възрастните в учебни дейности също е много слабо - само 9,5%, което е доста под поставената от администрацията в страната ни цел от 35,4% за 2030 г.
Намирането на подходящ персонал не е проблем само на частните фирми. На национално и местно равнище осигуряването на подходящи умения на държавните служители е изключително голямо предизвикателство, пише в доклада на ЕС. Въпреки че делът на държавните служители с висше образование е сравнително висок (66% в България спрямо 55% средно за ЕС), страната ни е с най-ниския дял на държавни служители, участващи в обучение за възрастни (9% в България спрямо 19% за ЕС).

Ниска е продължителността на живота

Големи са доплащанията за здраве на пациентите

Недостига персонал

Достъпът до здравни услуги в България продължава да бъде възпрепятстван поради недостиг на персонал, неравномерно разпределение в страната на здравните специалисти, високи преки плащания от страна на пациентите и ограничени амбулаторни грижи. Това са част от констатациите на Европейската комисия в ежегодния є доклад за България.

Да бъдат увеличени разходите за лекарски прегледи извън болниците, препоръчва ЕК.

Ограниченият достъп до здравни услуги продължава да бъде основна пречка за България, като води до ниска продължителност на живота и висок процент на предотвратими и лечими смъртни случаи, посочват от ЕК. Очакваната продължителност на живота в страната е сред най-ниските в ЕС, докато предотвратимата смъртност е с 50% по-висока от средната за ЕС.
Здравната система на България продължава да бъде силно ориентирана към болниците, като делът на разходите за прегледи и лечение извън болниците спрямо общите разходи за здравеопазване е един от най-ниските в ЕС. Същевременно България има един от най-високите за ЕС проценти на болнични изписвания на 1000 жители, а степента на запълване на капацитета на болниците е сред най-ниските.
Това показва възможно несъответствие между болничната дейност и действителните нужди от грижи, пише в доклада на ЕК. Този модел може отчасти да бъде свързан с модела на плащане, при който разходите на болниците се възстановяват за завършени клинични пътеки с фиксирано лечение, което не е съобразено с медицинската история и специфичните нужди на пациента. Същевременно разходите за профилактика продължават да са сред най-ниските в ЕС. Увеличаването на дела на разходите, предназначени за първична медицинска помощ и профилактика, би подпомогнало по-ранното диагностициране, по-ефективното управление на хроничните заболявания и по-ниски дългосрочни разходи, посочват от ЕК.

Цените на тока не ограничават потреблението

Европейската комисия иска да не пускаме климатици

Малко са умните електромери

Европейската комисия иска българите да се пускат климатици през лятото и зимата, както и да стоим на тъмно през вечерните часове, показват препоръките, отправени към България. Промените в енергетиката в България са ориентирани към предлагането. Почти липсва оптимизация на потреблението и интелигентно отчитане на използваната електроенергия, констатира ЕК.

Европейската комисия смята, че хората не трябва да пускат климатик, когато им е топло или студено, а когато цените на тока са по-ниски.

Делът на умните електромери, които могат да отчитат потреблението на електроенергия в реално време, е под 5 на сто. Това, в съчетание с напълно регулираните тарифи на тока за домакинствата, възпрепятства предложения за динамично ценообразуване и за ефективното участие на потребителите в оптимизацията на потреблението, пише в доклада на ЕК. Тоест желанието на Европейската комисия е домакинствата в страната да не потребяват ток, когато им е необходим, а според пазарните цени и така да бъде оптимизирано потреблението. В момента най-високи са борсовите цени на тока късно вечер, когато потреблението е най-голямо, защото хората се прибират от работа и пускат климатици, готварски печки, телевизори и осветление. Европейската комисия иска домакинствата да минат на пазарни цени на тока и чрез по-високи тарифи вечерта да ограничи потреблението на електроенергия.