Превозвачи вече не купуват камиони, защото няма кой да ги управлява

Нов тир стои на плаца на фирмата, блокиран и не пътува. При условие че пазарът е във възход и има възможности за много курсове. Няма обаче кой да го управлява.

Ако напишете в гугъл “шофьор” и “работа”, ще излязат десетки обяви (какво се търси - виж карето). На българския пазар на труда са влезли много чужди фирми, които искат да наемат основно тираджии.

И ако в една много стара песен тази професия се описваше като “шофьорите са като ято, животът им минава в път”, то днес тя може да бъде допълнена с -

шофьорите

отлитат за

Европа

Още преди две години според данни на “24 часа” не достигаха 2000 души в тази професия. Въпреки европейските заплати.

“Няма излизане от кадровата криза - 2000-3000 шофьори се търсят при заети в международния и нашия транспорт към 60 хил.”, заяви Йордан Арабаджиев, изпълнителен директор на Съюза на международните превозвачи.

Крайното възнаграждение, което плащат българските превозвачи, е към 1800 евро и нагоре - заплати, командировъчни, бонуси.

“Няма хора!”, казва Арабаджиев. Според него явно българите предпочитат да работят за по-ниски заплати в чужбина и да се върнат у нас и да си изхарчат парите.

Когато една фирма все пак намери шофьор, вече предпочита да го направи на изпитателен срок, за да се убеди в професионалните му умения. Търсенето е по-голямо от предлагането и много начинаещи се явяват по обявите за работа, както и водачи, които са прелетели през няколко фирми за кратко.

“Към 2000 евро е заплащането на международен шофьор”, заяви Ваньо Алексиев, шеф на една от най-големите транспортни фирми у нас, която има международни товарни превози и обслужва автобусни линии у нас. Компанията му има фирми в чужбина и следят развитието в бранша - шофьорите в цяла Европа вече са дефицит.

В България вече международните превозвачи спират разрастването на бизнеса си, и то в период на пиков пазар, казва Алексиев.

Тази тенденция потвърждава и шефът на Съюзът на международните превозвачи Йордан Арабаджиев.

Браншът

подменя

камионите

с нови,

но не увеличава автомобилния си парк. “Ако има кой да кара камионите, ще го разширяват и затова има застой”, коментира Арабаджиев.

В последните месеци фирмите отказват и превози за Турция заради опашките по границата, предпочитат да превозват стоки и товари в Европейския съюз. Ако трябва ден и половина да отиде до границата, а след това още ден и половина да чака, превозвачът губи 3 дни.

Един транспорт,

ако не е бърз,

той не е

привлекателен,

казват от нашите фирми. Освен това плащат на шофьорите командировки, неустойки за забавянето на товарите. И блокират водачите си, които и без това не достигат, дни наред.

Така че българският транспортен бизнес, който бе основен превозвач между Турция и Европа, се отдръпва от този пазар, тъй като вече не му е привлекателен.

Най-сериозният играч на пазара на превозите в ЕС - Полша, според Миролюб Столарски, собственик на една от големите фирми за автобусни превози, за една година - през 2016 г., е издал 1 милион работни визи за украинци и молдовци.

“Как да ги внесем”, реагира обаче Йордан Арабаджиев. Бихме могли да привлечем и да приемем бесарабски българи. Но ако получи работна виза за България, той ще може да кара у нас, но за навън ще му трябва шенгенска виза

Тъй като не сме в Шенген, ако е български шофьор, виза не му е необходима. Но ако дойде от Молдова и трябва от България да закара товар до Германия, ще му трябва шенгенска виза. Когато ни приемат в Шенген, надявам се да е по-бързо, тогава ще търсим решение по тази линия, допълва шефът на Съюза на международните превозвачи.

Столарски регистрира и още един важен факт - според бъгарските синдикати има работна ръка, но нито един профсъюзен лидер не е предложил конкретна бройка шофьори на някоя от големите превозвачески фирми.

Какво се случва при автобусните шофьори? Темата стана актуална след обръщането на автобус на “Юнион Ивкони” на магистрала “Тракия”.

Столарски изчислява, че в момента трябват около 4000 автобусни шофьори за международния и вътрешния транспорт. С автобусните превози са заети между 9000 и 10 000 души, а трябват между 13 и 15 хил.

“Много от квалифицираните ни хора от този бранш работят в чужбина - в Испания, Германия, Англия. Работят при по-лоши условия. Нямам обяснение”, реагира превозвачът.

Заплащането в Германия и Испания за шофьор на автобус е между 2000 и 2500 евро, но пък той има разходи за квартира, храна, консумативи.

Според Столарски заплатите на шофьорите, които работят за български фирми в международните автобусни превози, са между 1300 и 1800 евро в зависимост от пътуването.

При курсове в чужбина автобусният шофьор спи в хотел.

Това е европейско изискване и ако контролиращ орган спре наш автобус на пътя, му иска фактурата от хотела.

Заплатите на водачите на автобуси по междуградските линии при едни фирми са между 1200 и 1300 лв., при други - над 1500 лв.

Недостигът там е доста сериозен и в същото време в ръцете на един неопитен шофьор се дава чисто нов автобус,

което е някаква гаранция. “Но ако той върши безобразия, няма спасение”, казва Ваньо Алексиев, чиито автобуси возят по междуградски линии.

Превозвачи признават, че често шофьорите, които вземат на работа, не са добре обучени, някои са недисциплинирани, имат лошо отношение към пътниците.

Алексиев обаче казва, че са намерили начин да контролират водачите си. Във всеки автобус има монтирана камера, която в

реално време и нонстоп показва какво прави водачът

И ако направи, не дай си боже, катастрофа, няма как да се измъкне с обяснение за вина на друг.

Германски, холандски, испански фирми с оферти
от 2600 до 4400 лв.

Германска фирма търси международни шофьори за работа в Западна Европа и Източна Европа, гласи обява от последните дни. Заплащането е 80 евро на ден чисто, премии и бонуси над 5000 лв. Предлага трудов договор и осигуровки върху 2600 лв. След първата година обещава голямо увеличение на твърдото възнаграждение и бонуси. Ако престоят извън България продължи над 4 месеца, се получава бонус за всеки следващ месец. Ако кандидатът няма опит, предлагат обучение.

Фирма за международен транспорт търси да назначи шофьори за извършване на превози на товари в Европейския съюз. Основно се шофира в Германия, Холандия, Швеция, Дания. Предлага твърдо месечно възнаграждение от 1900 до 2200 евро нето, плюс допълнителен бонус при пробег от над 11 000 км, бонус при икономично шофиране. Дават служебни телефонни карти, ползват се фебироти с подсигурени храна, бани и стаи. Трудов договор и осигуровки.

Испанска фирма търси международни шофьори на хладилни полуремаркета с категория C+E. Фирмата предлага испански трудов договор, осигуровки и платен годишен отпуск. Месечното възнаграждение е 1000 евро + 0,10€ евро на километър. И холандска фирма в последните дни търси водачи на нашия пазар.

Това са само три от многобройните предложения от чужди фирми към наши шофьори.

Обява от българска фирма за международни превози предлага между 3800 и 4000 лв. заплата, но иска шофьорът да говори италиански и сръбски.

Повечето наши фирми обявяват до кои страни са превозите, но не и възнаграждението.

И докато чуждите фирми от ЕС “извличат” българските шофьори, има опасност да ги последват и превозваческите фирми.

В Евросъюза предстои голяма битка за тъй наречения пакет за транспортна мобилност, който предвижда рестрикции за превозвачите най-вече от Източна Европа. Да се плащат командировки, каквито са в приемащата страна, след 45 часа шофиране да спят в хотел, след три седмици в страните в Европа да се връщат у дома.

Това ще засегне най-вече държавите в периферията на ЕС - Румъния и България, както и най-големия превозвач - Полша.

Ако тези рестрикции бъдат приети, просто превозвачите ще тръгнат да решават по някакъв друг начин проблема - примерно да изнесат бизнеса си, казва изпълнителният директор на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев./24chasa.bg