Отношението към мигрантите в България е лошо. Страната обаче е положила значителни усилия за справянето с предизвикателствата от мигрантската криза.

Това констатира доклад на Съвета на Европа за миграцията в България. Докладът е изработен от специалния пратеник на генералния секретар на Съвета на Европа по въпросите на миграцията и бежанците Томаш Бочек, който е бил на проверка в България в периода от 13 до 17 ноември 2017 година.

Като цяло докладът е критичен. В него се подчертават трудностите, които мигрантите преживяват, особено тези, преминаващи границата ни с Турция. Проблеми имало и при правото на бежанците да получат международна закрила.
Главните трудности, с които се сблъскват мигрантите у нас, са свързани с липсата на информация на разбираем език, лошите условия в центровете за настаняване, тежката административна процедура по разглеждане на молбите им за предоставяне на убежище, както и липсата на адекватна правна помощ.

Въпреки тези недостатъци обаче Бочек признава усилията на страната ни за справяне с предизвикателствата от мигрантската криза. "България положи стабилни и забележителни усилия, така че съвместно с подкрепата на ЕС, международни организации и няколко неправителствени организации, да получи голям брой мигранти и бежанци, които са пристигнали или преминали през страната през последните няколко години. През това време България неколкократно е променяла законодателства в областта на приемане на чужденци и предоставяне на убежище, както и е подсилила граничния контрол, така че да се предотврати незаконното навлизане на бежанци", пише в доклада.

Документът констатира, че като цяло отношението в страната ни към бежанците е отрицателно. "Общественото отношение към мигрантите и бежанците като цяло е негативно, докато използването на антимигрантска реторика в политическия дискурс се засилва покрай избори."

Според Томаш Бочек понастоящем в България има малко пристигащи бежанци. Такъв е броят на тези, които търсят убежище в страната ни. Предвид тези обстоятелства родната ни система за предоставяне на убежище не е подложена на "стрес-тест".

Ако миграционният натиск към България обаче се засили, страната ни ще трябва да предприеме по-нататъшни мерки за разработването и осигуряването на по-устойчива система за предоставяне на международна закрила на нуждаещите се, както и да гарантира интегрирането на тези хора в българското общество, което да стане в пълно съответствие с Европейската конвенция по правата за човека (ЕКПЧ) и други европейски стандарти.

За да постигне тези цели, специалния пратеник на Съвета на Европа по въпросите на миграцията и бежанците Томаш Бочек препоръчва България да се възползва от експертната помощ на Съвета на Европа в някои области.

Първо, Съветът на Европа препоръчва у нас да се подобри достъпът на хората до международна закрила. За целта се препоръчва:

  • Обучение на служителите на дирекциите "Гранична полиция" и "Национална полиция". Обучението трябва да предостави информация как да се осигури пълно зачитане на "принципа на неотблъскване", достъп до процедурите за предоставяне на убежище и идентифициране, както и подпомагане на мигрантите със специфични нужди и потребности, търсещи убежище у нас;
  • Предоставяне на експертни познания за това как да се изгради система с квалифицирани преводачи, които да подпомагат граничните служители;
  • Предоставяне на експертни познания относно превенцията на малтретирането на мигранти и бежанци от страна на органите на реда, както и ефективно преследване на такива действия и наказание на отговорните;
  • Други.

Второ, Томаш Бочек препоръчва у нас да се гарантира, че условията за приемане на мигранти и бежански осигуряват необходимия жизнен стандарт, отчитайки различните нужди на тези хора, особено на хората със специфични нужни и потребности.

Трето, препоръчва се България да предприеме действията, така че да гарантира, че мигрантите и бежанците не се подлагат на произволни арести. За целта Съвета на Европа препоръчва:

  • Обучения на служителите на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) и дирекция "Миграция" към Министерството на вътрешните работи (МВР), чрез които да се предостави информация за актовете на Европейската конвенция за правата на човека и задълженията, произтичащи от тях;
  • Предоставяне на експертен опит за създаването на система, чрез която да се предоставя адекватна правна информация на задържаните мигранти относно техните права и възможности да кандидатстват за убежище. Помощ при превод;
  • Предоставяне на експертен опит за постепенното премахване на практиката за задържане на деца чрез законодателни промени. Тези промени трябва да гарантират, че децата у нас се задържат само в крайни случаи и след проучване на алтернативните на задържането методи;
  • По-широко използване на алтернативните на задържането методи.

Четвърто, Съветът на Европа препоръчва в България да се засилят практиките за защита на децата чрез осигуряване на по-добри практики за оценка на възрастта на децата, както и настойничеството им. Децата имат нужда и от по-добър достъп до здравеопазване, образование и други услуги за подкрепа.

Пето, на бежанците и мигрантите, които ще останат в България, трябва да бъде осигурен пълен и ефективен достъп до социални и икономически права.За целта се препоръчва страната ни да обмени опит и практики с общините, с цел да се улеснят начините за осведоменост.

Междувременно стана ясно и че нов доклад относно дейността на Съвета на Европа изказва "силно подозрение" за корупция в парламентарната асамблея на Съвета.

Подозрение за съществуващи корупционни практики в Съвета на Европа е база на частно разследване на независима група. Разследването е 10-месечно, а резултатите са публикувани в доклад от 219 страници.

Главните подозрения за корупционни схеми касаят действията на Съвета по отношение държави като Азербайджан, Испания, Италия, Сирия и други.

Сериозни са подозренията за корупционни действия около назначаването на Педро Аграмунт като председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).