Инфлацията в България остава централна тема в икономическия и политическия дневен ред и новото правителство предложи пакет от мерки за овладяване на ценовия натиск. Но ефектите от тези мерки са до голяма степен съмнителни, коментира икономистът Димитър Събев в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Причините за високата инфлация в Бълагрия са комплексни и съчетават външнополитически фактори с дългогодишни структурни особености на местната икономика, каза Събев и посочи геополитическото напрежение и блокирането на стратегически пътища като сериозен катализатор.

„Лошите новини идват всички накуп. Причините са от една страна политически – затвореният Ормузки проток, откъдето идват горивата и торовете. От друга страна е премахването на системата на валутния борд, който дълго време изкуствено понижаваше цените в България. Това вдигане на цените, което виждаме, е една нормализация на българската икономика.“

Важна роля играят и т.нар. „инфлационни очаквания“. Според Събев политическото говорене за вдигане на цените по време на предизборната кампания е послужило като самоизпълняващо се пророчество.

Предложените от новото правителство мерки по-скоро изглеждат като резултат от лобизъм, отколкото като стратегия за пазарна ефективност.

Той предупреди, че опитите за административен контрол върху цените могат да имат обратен ефект.

„Управляващите сами си вкараха автогол с тия мерки за повишена чувствителност към инфлацията. В една свободна пазарна икономика мерките трябва да са дългосрочни. Първата е борбата за по-високи доходи, а втората – за по-голяма конкуренция. Тези мерки обаче не са насочени към засилване на конкуренцията, а към предпазване на българския крупен производител.“

Пробойни във веригите на доставки и контрол върху търговските практики

Един от акцентите в правителствената програма е контролът върху нелоялните търговски практики в големите вериги. Има необходимост от регулация, но има опасения относно начина, по който тя се прилага, смята Събев.

„Имаме нужда от борба с нелоялните търговски практики, но е много вероятно търговските вериги да са отишли по-далеч, отколкото трябва. Въпросът е, че новите мерки няма да доведат до понижение на цените, а напротив – до повишение. Струва ми се, че в този случай избирателите биват третирани малко като стадо – подхвърлят им се едни гръмки думи и се играят политически театри.“

Вместо изкуствена защита чрез ограничаване на вноса, трябва засилен фокус върху структурата на икономиката и преработката на суровини на местно ниво. България трябва да спре да бъде основно износител на суровини (като зърно) и да започне да произвежда продукти с висока добавена стойност, каза Събев,

„Българските производители не трябва да се защитават, те трябва да се "ръчкат", да се блъскат напред да произвеждат по-добре и по-производително. Трябва с комплекс от мерки да се сложи край на износа на суровини от България. Когато суровините, които тръгват от България, се преработват тук, ние ставаме по-богати и с повече работни места.“

България неизбежно върви към средноевропейските нива на цени и заплати,

което изисква коренно различен подход от страна на държавата, каза Събев.ч


„Трябва да се каже на хората в очите, че България е тръгнала към средното европейско равнище на заплатите и цените. Вече няма "българско изключение". Затова е необходима индустриална политика – насърчаване на националното развитие, което в България още не е достигнало до командните лостове.“

Ако мерките се приложат правилно, те биха дали реален резултат едва в края на един четиригодишен мандат, но само ако са базирани на реално повишаване на производителността, а не на популистки лозунги, смята Събев.