Екип на България он еър провери къде виждат най-голямо поскъпване търговци и потребители, трябва ли държавата да се намеси в ценообразуването на стоките и как това влияе на бизнеса.

Търговци и потребители обясняват поскъпването

Ели е търговец, който зарежда сергията си на всеки ден или два – в зависимост от работата. Казва, че надценката от борсата до щанда е от 30 до 35%.

"Тази година е най-скъпо - домати, краставици, череши, ягоди, абсолтзно всичко. По-слаб е пазарът. Войната, нафтата, бензин... Почват оттам и се вдига абсолютно всичко", споделя тя.

По-високите цени се усещат по джоба на Цонка. Казва, че се съобразява какво купува, тъй като бюджетът ѝ е ограничен.

"Краставиците са по-скъпи, много е рзлично. Някой ден са по-прилични цените, на другия ден вече е друга цена. Доматите също. Няма начин да не се съобразяваме ние, пенсионерите, с минимална пенсия", казва жената.

Други пък не виждат промяна в цените, даже напротив. И докато за едни има разлика, а за други не, властта даде ясен знак, че ще наблюдава отблизо колебанията в цените.

Собственикът на квартален магазин Ати Димитрова е категорична, че по-високите цени водят до по-малко клиенти и по-ниска покупателна способност. Съответно и до намаляване на оборота и загуби за малките търговци като нея. Но как се формира цената на киселото мляко например?

"Беше 1,20 доставната цена, сега вече е 1,30. Нашата надценка си е същата и на база доставната цена променяме и продажната", казва Ати Димитрова, собственик на магазин, пред bTV.

Така в магазина продуктът вече струва 1,65 евро.

Проверка показа колко струва идентично кисело мляко като грамаж и масленост в две от големите хранителни вериги в Благоевград. В едната то е на цена от 1,95 евро, а във втората - 2,04 евро. Съответно с 0,30 и 0,39 евро по-скъпо от кварталния магазин.

В малкия магазин подкрепят засилването на проверките от регулаторите.

"Никой не може да си позволи да вдига цените безконтролно, като знае, че могат да го проверят. За големите вериги не се наемам да кажа, защото мисля, че към тях се подхожда по различен начин. Мисля, че са си уредили нещата предварително, по-скоро не ги закачат и не ги проверяват", казва Ати Димитрова.

И клиентите отчитат повишението. По-възрастните споделят, че пазаруват по-малко продукти, с цел да спестят.

"Хлебче трябва да си купиш, пък друго… Зеленчуци по-малко, за да направиш икономия", споделя Снежана.

"Има голямо увеличение по принцип на храните, най-често гледам в домати, краставици… най-вече", казва Любомир Методиев.

Според Любомир често увеличението се дължи не на обективни фактори, а на чиста спекула.

"Не мисля, а съм на 100% сигурен, защото като едно нещо тръгне, например горивата, и оттам насетне вече всичко тръгва нагоре", казва Любомир.

Ще сработят ли мерките на държавата

По думите на бившия председател на КЗП Стоил Алипиев, предложените мерки допълват това, което до момента съществува.

Той уточни: "Скокът на цените може да се спре там, където има необосновани икономически фактори. Справедливата цена ще бъде индикация за контролните органи да се самосезират при видима разлика и тази, която е среднопазарната, така и за потребителите".

Икономисти: Не пипайте цените

Икономисти обаче смятат, че предложените от властта мерки са вредни.

Нужни са локални мерки, защото ситуацията в малките населени места е различна от тази в големите градове, уточняват още експертите.