Точно в 14:30 часа председателят на Народното събрание Наталия Киселова закри дебата в пленарна зала по внесения втори вот на недоверие към кабинета "Желязков" на тема "корупция".

Гласуването ще бъде 24 часа след проведените дебати или в 14:30 часа в четвъртък.

Вносители са народните представители от МЕЧ. Това е вторият вот на недоверие към правителството на Росен Желязков. Първият беше внесен от "Възраждане" и беше свързан с външната политика.

При излагането на мотивите лидерът на МЕЧ Радостин Василев посочи, че правителството системно не желае да провежда борба с корупцията.

Малко след началото на дебата председателят на парламента Наталия Киселова го прекъсна за 15 минути и даде почивка. До тук се стигна след като Радостин Василев от парламентарната група на "Морал, единство, чест" (МЕЧ), инициатори на вота, започна да чете мотивите за исканата оставка на правителството. Няколко пъти Киселова му напомни, че пресрочва времето, но Василев продължи да чете от парламентарната трибуна, настоявайки пред председателя на парламента да не го прекъсва.

След поредното напомняне за времето, в крайна сметка Наталия Киселова изключи микрофона на Василев, което доведе до струпване пред парламентарната трибуна на негови съпартийци.

Предвижда се също депутатите да разгледат на първо гласуване промени в Закона за чужденците в Република България.

Ще бъде обсъден и проект на решение за условията и реда за провеждане на новата процедура за избор на председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. В петък миналата седмица парламентът спря предишната процедура и реши да открие нова.

На вниманието на депутатите ще бъдат и предложения за промени в състава и ръководството на постоянни комисии.

В седмичната проектопрограма са записани и изслушвания на министри. Пленарната зала не включи в седмичната си програма за работа изслушване на министъра на финансите Теменужка Петкова и на министъра на икономиката Петър Дилов относно събираемостта на приходите и спада на промишлеността в страната след търговската война на САЩ. Предложението за изслушване бе направено от Цончо Ганев от "Възраждане" и бе отхвърлено от пленарната зала. Без подкрепа остана и предложеният проект на решение за декларация, осъждащ режима на Владимир Путин, с вносител Явор Божанков и група на народни представители от ПП-ДБ.

Дълг на всички български демократи, антикомунисти и хора, за които човешкият живот е най-висша ценност, е да пазим паметта за тази трагична дата, да казваме истината за нея, да не позволяваме да бъде забравена. Това заяви в декларация от името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС народният представител Стефан Маринов. Декларацията е по повод сто години от атентата в църквата „Света Неделя“. В текста се посочва, че днес скланяме глави пред невинните жертви на атентата в църквата „Света Неделя“, дело на комунистически терористи, взривили храма на Велики Четвъртък 16 април 1925 г.

"Днес, един век след това масово убийство и оскверняването на православния храм с невинна кръв, все още няма извинение и покаяние от наследниците на българските комунисти. Нещо повече, правят се опити да се забравят виновниците, да не се наричат с истинските им имена, да не споменава коя е партията, организирала кървавия атентат", заяви Маринов.

По думите му до края на 20 век това е най-кървавият атентат в света. "Позорен и трагичен акт, причинен на България от подчинената на Коминтерна Българска комунистическа партия. Този безпрецедентен терор е финансиран и подпомаган от Съветска Русия – като част от плана ѝ за дестабилизиране на европейските държави, където чрез подривни действия да се стигне до падане на законната власт и да се установят работническо-селски правителства по съветски модел", се посочва в декларацията.

Жертвите на 25 кг взрив и сярната киселина, предназначена за задушаване на оцелелите, са 213 души, ранените са над 500, убити са 12 генерала, 20 висши военни, трима депутати, кметът на София, както и много граждани, включително и девет деца, припомни Маринов. По думите му в атентата загиват повече генерали, отколкото във войните в периода 1912-1918 г. Цветът на българското войнство е унищожен.

На 16 април 1879 г. в Търново е приета първата българска Конституция, така се поставя началото на националния ни конституционализъм, посочи пред депутатите председателят на Народното събрание Наталия Киселова по повод Деня на българската конституция и професионалния празник на юристите. В нашата история тя остава като най-демократичната за времето си, оттогава до днес българската държава е имала четири основни закона, отбеляза тя.

Действащата ни Конституция, приета от VII Велико Народно събрание, прогласи нашата втора република и потвърди републиканския принцип на републиканско управление, продължи Киселова. Тя подчерта още, че Конституцията от 1991 г. е въвела демократичните принципи на родния суверенитет, разделението на властите, правовата и социална държава. Чрез нея България стана пълноправен член на Съвета на Европа и на Европейския съюз, изтъкна Киселова.

По думите й конституционните промени през изминалите повече от 20 години са показали, че търсенето на съгласие между парламентарните групи е висш принцип и той гарантира успеха на тези промени.

Конституцията от 1991 г. е въздигнала във върховен принцип правата на човека и личността, неговото достойнство и сигурност, равнопоставеност на различни форми на собственост, гарантира закрила на детето и семейството, каза още председателят на парламента. От Търновската конституция до днес парламентарното управление остава безалтернативно, смята Киселова.

Да не забравяме стремежа на съзидателите на Конституцията - да бъдем изразители на волята на българския народ, без това да поставя под съмнение принадлежността на нашата родина и нейните граждани към общочовешките ценности- свобода, мир, хуманизъм, равенство и търпимост, призова Киселова. Като законодатели сме призвани в дейността си да утвърждаваме конституционните ценности и занапред в следващите десетилетия, посочи тя. Всеки от нас трябва да си отговори дали осъзнаваме дълга си да пазим националните интереси, да създадем демократична и правова държава, напомни председателят на НС. И добави - готови ли сме да запазим своите традиции и ценности, своята историческа памет и национална идентичност, без да жертваме правото на българските граждани към свободното европейско и демократично общество.

Честит Ден на конституцията, честит празник на българските юристи, завърши изказването си Наталия Киселова.