Българският писател Георги Господинов е сред фаворитите за тазгодишната Нобелова награда за литература, писа германският вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

Според изданието другите писатели с шанс да получат отличието са Джералд Мърнейн (Австралия), Габриела Адамещяну (Румъния), Ака Морчиладзе (Грузия), Мишел Уелбек (Франция), Колъм Тойбин (Ирландия) и Хода Баракат (Ливан).

Носителят на отличието ще бъде официално обявен утре в Стокхолм, припомня БТА.

Георги Господинов е най-превежданият и международно признат съвременен български писател, поет и драматург. Той е първият български автор, отличен с престижната международна награда "Букър" (International Booker Prize) през 2023 г. за романа си "Времеубежище" (в съавторство с преводача Анджела Родел). Към октомври 2026 г.

Причините, които го поставят в челните списъци на литературните наблюдатели и медии са няколко ключови фактора:

Нобеловият комитет в Стокхолм често следи авторите, които вече са доказали своята стойност на световната сцена чрез други мащабни награди. Господинов притежава впечатляваща колекция: Спечелването на международния "Букър" за "Времеубежище" изстреля писателя във "висшата лига" на световната литература.

Успехът му продължава с наградата "Жан Моне" за европейска литература и националната италианска награда Parco Majella за най-новия му роман "Градинарят и смъртта". Книгата също така влезе в краткия списък за престижно шведско литературно отличие.

За да бъде разгледан един автор от Шведската академия, неговото творчество трябва да бъде широко достъпно. Произведенията на Господинов са преведени на над 25 езика. Той се радва на изключително силна рецепция в ключови за Нобеловия комитет културни пространства - Германия, Франция, Италия и САЩ, където авторитетни издания като The New Yorker и The Guardian редовно публикуват ласкави рецензии за книгите му.

Нобеловата награда цени автори, които улавят духа на времето и изследват дълбоки хуманитарни въпроси.

"Времеубежище" се оказа поразително пророчески роман. Темата за "оръжието на носталгията", колективното бягство в миналото, пренаписването на историята и възраждащия се национализъм в Европа резонира мощно с актуалните геополитически кризи и конфликти.

В същия момент творби като "Физика на тъгата" и "Градинарят и смъртта" засягат универсалните човешки теми - емпатията, тъгата, паметта, загубата на родител и крехкостта на човешкото съществуване. Председателят на журито за наградата "Жан Моне" описва стила му като "книга на светлината срещу черната дупка на смъртта".