Първолаци, които не са овладели в достатъчна степен български език, ще могат да повтарят първи клас, но не повече от веднъж. Такава промяна предвижда проектът за изменения и допълнения на Закона за предучилищното и училищното образование, които е публикуван за обществено обсъждане.

Действащата в момента нормативна уредба забранява повтарянето на класове в начален етап (от 1. до 4. клас), което според учители и синдикати води до натрупване на дефицити, които стават непреодолими и впоследствие могат да доведат до отпадане от училище.

Предлаганите промени ще касаят деца от етносите, които са с различен от българския майчин език, но също бежанци или пък българчета, завръщащи се от чужбина.

За тях МОН въвежда и подготвителен езиков клас.

Формите на подкрепа ще са общо три. Общата подкрепа включва допълнителни занимания по български език, каквито има и сега.

Нов е вариантът за интеграционно обучение в индивидуална форма за ученици от 1. до 8. клас, за които ще има специализирани занимания, но и ще се движат заедно с класа, в който са записани. Ще участват в общи дейности, за да не бъдат изолирани и да вървят със своята възрастова група.

За тези, които съвсем не владеят езика, всяко училище ще може да разкрие подготвителен клас, в който да се изучава само български.

В подготвителните класове работата ще е в групи ученици, които са на едно ниво, а не на една възраст. Трябва обаче да са от класове в един етап – например начален или прогимназиален. При желание подготвителният клас може да е като обикновените от начален етап – с целодневна организация, което означава занималня за самоподготовка и занимания по интереси следобед.

Училището ще определя какъв вид езикова подкрепа да предложи според случая. Диагностика ще се прави на изхода на детската градина и в началото на първи клас, както е и сега. А подготвителният клас ще се завършва с удостоверение с годишна оценка и ниво на владенее на езика плюс препоръка за езиковата подкрепа през следващата учебна година.

„Към момента езикова подкрепа се предоставя само по пътя на общата подкрепа за личностно развитие, в т.ч. чрез допълнително обучение по български език и литература, чрез консултации и други.

Практиката обаче показва, че независимо от усилията за обхващане на 4-годишните в задължително предучилищно образование в първи клас постъпват деца, които не владеят български език в достатъчна степен, което пречи на пълноценното им обучение по всички предмети, те бързо натрупват дефицити, демотивират се и в крайна сметка отпадат от образователната система.

Проблемите се задълбочават и от преминаването им в следващ клас в рамките на началния етап, без да повтарят.

Предоставянето на допълнително обучение по български език наред с обучението по всички останали предмети по учебен план се оказва недостатъчно ефективна мярка, особено за учениците, които въобще не владеят български език“, гласят мотивите на МОН за предлаганите промени.