Годината е 1965, изкопът за основите на високата сграда на НАП в центъра на Бургас достига повече от 3 метра, когато работниците се натъкват на неочаквана находка - древни погребения. За щастие по това време в музея работи една от легендите на българската археология - Михаил Лазаров, пред чието име скоро ще се появи титлата професор. Той става свидетел на находката.

„Разказвали са ми, че точно тук е била любимата му кръчма, където след работа понякога се отбивал. Може би благодарение на това е хвърлял всяка вечер по едно око и е станал откривател на най-ценните артефакти, откривани на територията на град Бургас. Именно на това място, до края на Битовия комбинат, в изкопа на дълбочина 3,20 – 3,50 метра са намерени римски погребения от III век. Те са изключително на жени – 14 на брой, макар и с бегли украшения. Последното за нас е много важно и интересно, защото показва уседнал начин на живот”, разясни за BurgasINFO изследователят Митко Иванов.

Християнски ориетираните погребения в посока изток – запад на много, различни жени, а не общ гроб, са доказателство за селищен живот. Ако бяха на мъже, костите можеше и да са на загинали в битка, но женските скелети говорят, че по тези места са живели хора още преди 1 700 години.

„По неизвестни и неразбираеми за мен причини мнозина историците, изследователи и археолози, са се правили че този некропол не съществува и са търсили в пристъп на приумица източника на първообраза на Бургас при Минералните бани, Дебелт, Крайморие и на други близки и далечни места на една туба бензин от града. Всъщност некрополът показва къде е първоизточникът на града”, заявява Митко Иванов.

Тези погребения не са единствени. Работещи в някогашната болница на съседен парцел, както и в още една сграда, тогава също споделят, че при изливането на основите са намерени много скелети. Те обаче не са проучени, защото общината не е имала наредба, изискваща спиране на строителните дейности при такава находка.

Римският некропол е бил на точно определено място. До него е водила малка рекичка, която се е появявала само при дъжд, защото в Бургас никога не е протичала река и в града не е имало кладенци с питейна вода. Днешната улица „Мара Гидик” е била водосбор, който е минавал по нея, продължавал е по улица „Тракийска” и е излизал на сегашната ЖП гара. Според Митко Иванов римските гробове са задължително близко до вода, което означава, че древните римляни са пресичали водосбора, за да погребат своите близки. Костите им днес дават отговор къде е започвал Бургас.