В последните седмици въпросът с бездомните котки в Бургас виси със страшна сила, след като в к-с „Славейков” зверствата над невинните пухчовци придобиват все по-чудовищни размери. Част от хората обичат животинките и са потресени, други пък не са техни привърженици и вместо да се притесняват, че навън има човек, който стреля на месо, махват с ръка и казват, че котките и без това са много. На фона на това общинският съветник от „Демократична България” сподели пред БургасИНФО стратегия, която самият той прилага ефективно и която може да реши проблема с котките по най-добрия и хуманен за тях начин. Къде да отидат котките от Бургас? Вижте отговора в интервюто с Димитър Найденов.

- Г-н Надейденов, бихте ли ни споделили каква е стратегията Ви за справяне с бездомните котки и защо мислите, че би проработила в Бургас?

- Първо бих желал да кажа какъв е проблемът с котките, защото всички го виждат, всички говорят за него като общо, но когато опрем до темата като детайли, се виждат много неща, които могат да бъдат подобрени. Моят личен опит започна в края на лятото, поради факта, че живея на място около, което се събират много бездомни котки, в самия център на града. Дълги години наблюдавам как се размножават безконтролно, непрекъснато се раждат нови и нови поколения, някои хора ги харесват, други не. В крайна сметка, понеже на мен ми причиняват някакво неудобство, реших да закупя капан, с който да заловя няколко котки и да видя какъв е редът оттук-нататък.

- Трудно ли се оказа да хванете сам котка с капан, купен от магазина? И какво направихте с животните след като ги заловихте?

- С един капан, купен за 30 лева, успях за 10 дни да заловя 11. Това ме наведе на мисълта, че ако аз мога сам за толкова кратък срок да уловя такъв голям брой котки, тогава какво би могла да направи Общината с една цялостна стратегия за залавяне, кастриране и приютяване? Аз кастрирах тези котки и след това се свързах с неправителствена организация, която има връзки с друга държава, където ги изпращат за осиновяване, понеже в България няма много желаещи. В някои по-развити европейски страни, в които няма бездомни котки, хората не могат, ако искат да си вземат домашен любимец, просто да си го уловят на улицата и да си го приберат. По тази причина си купуват, а в тези страни е скъпо.

Капанът, с който Димитър е хванал 11 котки

- Има ли наистина място, където котките от Бургас могат да бъдат изпратени и ще ги иска ли някой там?

- Съществуват организации, които се занимават с това да изпращат котки от България. Тук има безброй безпризорни животни, които след като бъдат кастрирани и обезпаразитени, могат да бъдат транспортирани и съответно осиновени в други държави. Затова според мен Община Бургас трябва да работи усилено с такива организации, а не както в момента се прави – да се залови животното, да се кастрира и да се върне на мястото, където е заловено, т.е да се пусне отново на улицата и да се остави да си доизживее старините. Не намирам това за достатъчно и хуманно, още повече след зачестилите напоследък сигнали за брутално отношение към такива безодмни животни. Те биват отравяни, застрелвани, звучи невероятно, но е факт. Дано това да повдигне вниманието на комптенетните органи да се заемат по-сериозно с темата.

- Като общински съветник мислите ли да входирате докладна в местния парламент за въвеждане на стретегията, която сам сте проверили, че работи?

- Да, при това мисля да внесем обща докладна с още няколко колеги - г-н Георги Маринчев и г-жа Христина Секлемова. Това ще е послание за обединяване на различните политически сили около тази идея, за да покажем, че без значение от цвят и политическа принадлежност, ние можем да се обединим около правилна кауза.

- Нека все пак разкрием коя е страната, която би приела бургаските котки?

- Моят опит е с организация, която имаше лични спомоществователи от Германия. (б.а. Преди няколко години емблематичният за Бургас котарак Пазителят на Компаса или Снупи бе осиновен именно в Германия, след като в България стотици хора го искаха, но в крайна сметка никой не отвори дома си за него след като се възстанови от жестокото нападение)

- А Вие самият обичате ли котки и имате ли такава в дома си?

- Винаги съм ги обичал, още от дете. Стана така, че от тези, заловени с капан 11 котки, две вече са мои домашни котки. Те са братя. Една и съща котка раждаше постоянно близо до нас, залових четирите малки котенца, но нея не успях. На 3 намерих осиновители. Едното остана вкъщи, защото имаше инфекция на окото и лекувайки го, се привързахме към него. Не успях да уловя майката навреме и тя успя да роди още едно. Дадох й шанс да го поотгледа малко, после я хванах, кастрирахме я и я пуснахме на същото място. А малкото коте го хванахме и по един непринуден начин остана вкъщи, не намерихме кой да го вземе. Сега отглеждаме и двете с любов. Надявам се община Бургас да приеме стратегия, която да регулира броя на котките, но и да е с мисъл така, че да са на сигурно място.

Капанът за котки на Димитър Найденов работеше и днес. В собствения му двор в центъра на града той не само се опитва да хване котките, но и да осигури топъл престой на тези, които не се подлъгват от примамката, която е сочно кюфте. Димитър е направил къщичка с електрическа възглавничка, така че котенцата да имат топло място, на което да се сгушат в студените зимни вечери.