Майката Мария Куманова от Бургас направи разтърсваща изповед за ада, през който минава с опитите си да измъкне сина си Мартин от капана на дрогата. Тя разказа своята история по време на състояла се в Бургас кръгла маса на тема „Наркотиците – риск за бъдещето“ и остави без дъх присъстващите в залата. За форума – четете ТУК.

Със своя разказ тя може да бъде изключително полезна за всички родители, които водят борба за спасението на децата си. Ето го:

Майка съм на 25-годишно момче. Роди се здраво дете, нямаше здравословни проблеми, имаше щастливо детство. На 8 годинки стана батко, беше любящ и отговорен към по-малкия си брат. Започна да се занимавна със спорт – футбол, а всички знаем, че спортът иска дисциплина. Всичко започна в тийнейджърската възраст, на около 15-16 години. Когато беше на 17 години, в края на 11-ти клас, получих писмо от Община Бургас - от Местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. В Консултативния център имаше учители, които ми представяха неговите прояви по време на учебните занятия. Тогава, може би, ако бяха ме посъветвали да взема правилните мерки, можеше да не се стигне до състоянието, в което е в момента. Проблемите продължиха. Не завърши 12-ти клас. Започнаха дребни кражби от вкъщи. Малко късно ги разбрахме. Наркотиците навлязоха в неговия живот. Аз дори не подозирах. Стават толкова изпечени лъжци и добри манипулатори, така съумяват да въздействат върху нас – близките, че ние се подвеждаме. Така изминаха 3 години. Разбрах, че нещата започват да се влошават. В края на 2014-та година се съгласи да постъпи в Центъра за психично здраве в Бургас, другаде няма къде тук. Признаваше си през цялото време, че употребява наркотици. Естествено – обещаваше, че ще вземе мерки. Беше ми разрешено да го придружавам в ЦПЗ. Лежахме седмица и половина. За симптомите, които беше получил – чуване на гласове, страхове и други подобни, му поставиха диагноза шизофрения. Той признаваше през цялото време пред лекаря, че употребява наркотици. През целия престой там аз си водих записки какви лекарства му изписват и колко често му ги сменят. Това всичко беше само да лекуват шизофренията, а не зависимостта, с кооято беше се сдобил. Никой не беше ме информирал, че трябва дса се лекува зависимостта. Едното заболяване - с другото.

Овладяха симтомите. След изписването му останахме на домашно лечение. Всяка седмица ходихме на прегледи. Започна да се подобрява, да излиза навън, да има контакт с приятели и със старата компания. При поредните посещения при лекаря, си призна, че отново е започнал да употребява наркотицзи, наравно с лекарствата, които му бяха предписани. Лекарствата се вземаха редовно, без да ги отказва. Беше му обяснявано, че има проблем....но на своя глава той си приемаше и наркотици. Докторът, естествено, отказа да го лекува, след като той си позволява да взема наркотици.

И така си останахме с мъките. Продължихме с лутането. Аз продължих да се ровя в интернет, няма другаде къде. Проблемите в семейството се задълбочиха – между съпруг, родител, дете. Наложи се дори да го прогоним от вкъщи. Но като всяка майка – не се отказах. Така си ходихме по мъките още 3 години.

През 2017 година положението започна да ескалира. Научавах от негови познати, че той е започнал направо да полудява. Наложи се да подам заявление до Районна прокуратура за принудително лечение. С много неуредици се сблъсках в нашето ЦПЗ, след много бягства и издирвания, той беше настанен в затворен тип държавна болница - в Царев брод. След изписването му имаше отново обещания, лъжи. Като всяка майка се заблуждавах и вярвах. Но за жалост – отново всичко с наркотиците продължи. Никой не ми обясни как трябва да се проведе терапия. В края на 2017-та година имаше предаване по БТВ. Разказваха за един терапевтичен център в София. Журналист правеше поредица за Независимите. Знаех, че тези центрове се плащат. Свързах се с нея, обястих за моето отчаяние. Цената беше недостъпна за нашето семейство. Но не се отказах. Продължихме да търсим варианти за лечение. В началото на 2018-та стартира втори сезон на тази поредица и съобщиха, че ще бъде избран човек за безплатно лечение. Веднага го споделих с моя син и му заявих, че това ще бъде неговият последен шанс. Свързахме се с журанлистката и той сам си разказа за неговото състояние. След консултации със специалисти от центъра, той беше избран. Имаше едно условие – да бъде сниман през цялото време на лечението. Така тряваше да бъдем включени цялото сеейство. С голяма радост приех, защото точно от това се нуждаех – да има гласноскт за този толкова сериозен проблем. От този момент аз разбрах за това заболвяване – зависимост и как трябва да се лекува. С проведените ми обучения в центъра аз израстнах много с моите знания, научих, че лечението и промяната трябва да са комплексни. За жалост моят син не завърши курса. Но аз отново не се предадох. Бях обучена и уверена с нещата, които трябва да правя. Той, естествено, си продължи с наркотиците. От центъра разбрах колко са полезни групите за взаимопомощ, както за зависимите, така и за съзависимите, които сме ние – близките. Когато моят син постъпи в центъра в София, се свърах и с нашия Общински съвет по наркотични вещества в Бургас, като от тях също получих огромна подкрепа. Така се запознах и с д-р Иван Добринов – психиатър, началник на Шесто мъжко отделение в Държавна психиатрична болница в Раднево, отделение за зависими. Там работят по 12-стъпкова програма, по която трябва да работят всички зависими. Провеждат се и групи за взаимопомощ, получават се всички нужни терапии. За жалост – по държавен път са оскъдни, за разлика от частните. И отново моят син е настанен в тази държавна болница, без никой да ме напътства за такова място. Всички знания съм получила от сбирките на групите за взаимопомощ, а не от някои институции. С помощта на Общинския съвет по наркотични вещества и сдружение „Доза обич“ вече се осъществяват такива групи.

Призовавам всички близки на зависими да посещават такива групи. Знайте – ако искате да помагате на свой близък, първо трябва да помогнете на себе си, като си признаете, че имате проблем в семейството. След това можете да помогнете на зависимия. Няма как да очакваме да има промяна в него, ако първо ние не се променим. Аз се промених и нещата се получават. Направете го и Вие!