Българската народна банка предупреди за нарастващи рискове за инфлацията у нас заради военния конфликт в Близкия изток. Неблагоприятен развой на събитията в региона има потенциала да повиши рязко инфлацията у нас и да забави икономическия растеж.

Това става ясно от оценка на потенциалните макроикономически ефекти върху България, публикувана на сайта на БНБ.

БНБ е изготвила базисен макроикономически сценарий за развитието на българската икономика, основан на допускания за глобалната икономическа среда и цените на суровините. В допълнение са изготвени и два неблагоприятни сценария, които илюстрират възможните макроикономически ефекти при различна интензивност и продължителност на шоковете върху предлагането и цените.

Според базисния сценарий средногодишната инфлация в България се очаква да се ускори до 3,7 на сто през 2026 г., след което да се забави до 3,2 на сто през 2027 г. и 2028 г.

Базисният сценарий на прогнозата предвижда реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2026 г. да възлезе на 3 на сто, след което да се забави слабо.

Той предполага, че средните тримесечни цени на петрола, природния газ и електроенергията ще достигнат връх от около 90 щатски долара за барел, 59 евро за MWh и 141 евро за MWh съответно през второто и в началото на третото тримесечие на 2026 г. и след това ще се понижат през следващите тримесечия.

При неблагоприятен сценарий се допуска, че през второто тримесечие на 2026 г. около 40% от обичайните потоци на петрол и втечнен природен газ, преминаващи през Ормузкия проток, ще бъдат временно затруднени главно поради блокиране на транспортни маршрути. Това води до значително, но краткотрайно повишение на цените на енергийните суровини до третото тримесечие на 2026 г., след което се наблюдава сравнително бързо възстановяване на търговските потоци.

При този сценарий инфлацията е по-висока спрямо базисния с 0,7 процентни пункта през 2026 г., с 1,4 процентни пункта през 2027 г. Растежът на реалния БВП ще е по-нисък с 0,3 процентни пункта през 2026 г. спрямо базисния сценарий.

При силно неблагоприятния сценарий се наблюдава по-силен и по-продължителен инфлационен натиск. Първоначалният ценови шок при енергийните продукти е по-голям и по-траен, което води до по-силно изразено пренасяне към цените на храните, посочват от БНБ.

Общата инфлация е по-висока спрямо базисния сценарий с 1,2 процентни пункта през 2026 г., с 3,4 процентни пункта през 2027 г. Същевременно, икономическата активност се забавя значително и за по-дълъг период, като растежът на реалния БВП е по-нисък с 0,6 процентни пункта през 2026 г. и с 0,3 процентни пункта през 2027 г.