В редакционната ни поща всеки ден идват различни сигнали, но този решихме да споделим с вас. Не само заради мъката на една жена, но и да не пострадат други.
"Вдовица съм от пет години. Съпругът ми загина при трудова злополука и оттогава живея сама. На 52 съм, бах изгубила вярата в живота, смятах, че е свършил, когато мъж на име Ангел Иванов ме заговори по Фейсбук. В началато ми пращаше само картички с цветя и красиви пейзажи, после призна, че се е влюбил в мен. Дълго се колебаех, не мислех, че отново мога да бъда щастлива. Разменихме си телефоните и с часове говорехме. Той каза, че е от Хасково, разделен е със съпругата си и много мечтае да обича и да бъде обичан отново. Аз също се почувствах готова за любов. Позабравени чувства пламнаха в мен и за месец се оказа, че съм хлътнала до ушите. Станах зависима от съобщенията му, от целувките, които идваха на телефона ми, от нежните му думи.
Решихме да се срещнем. Той дойде в Бургас и си прекарахме добре. Е, доста ме беше излъгал за възрастта си, беше ми пращал снимки отпреди десет години, но бях заслепена от любов и му простих дребните лъжи. Първия път му откраднаха портмонето на бензиностанцията и ми звънна да му дам пари да се прибере. Обеща да ми ги върне, но забрави. Аз също не му казах нищо. Какво означават някакви пари пред голямата любов? После прескочи няколко срещи и обясни, че внучето му е болно и трябват много скъпи лекарства, за да оздравее. И пак попита дали бих му помогнала. Разбира се, че бих. Все пак става дума за дете! Предложих му да се видим в Хасково, защото дълго не бяхме се виждали, но категорично отказа. Не можел да си позволи да накара една дама да пътува. Чакал да си оправи нещата с работата и да се премести в Бургас. Когато ме заглождеха съмнения, той пристигаше, утешаваше ме, замайваше ме и старата песен започваше на нов глас.
Веднъж ми се стори, че го мернах край гарата и тръгнах подире му. По телефона беше казал, че има много работа и си е в Хасково, но всъщност беше в Бургас. Влезе в една кооперация на "Булаир" и повече не излезе. Звъних му дълго. Не отговаряше. На другия ден сам се обади и каза, че му се счупил телефонът. Бях станала толкова зависима от него, че като каза, че няма пари за нов телефон, му изпратих. Не можех да понеса да не се чуваме. Но след месец пак го видях край гарата и този път тръгна в посока "Иван Вазов". И отново хлътна в някаква кооперация в една от уличките. Вече бях сигурна, че е той. Разпитах съседите и разбрах, че на четвъртия етаж живее вдовица, която имала любовник от Хасково и скоро щели да се женят.
Светът ми се срути. Пуснах връзки и го проучих. Оказа се, че не е разделен с жена си и живеят заедно. Освен това поддържа три паралелни връзки в Бургас и от всички жени взема пари, като им обещава женитба. И си докарва по 2000 на месец само от нашия град. А къде още ходи, когато не ми звъни, идея нямах.
Принудих го да се срещнем и му казах всичко в очите и че ще се обадя на полицията. Той обаче ми показа в телефона си /стария и уж счупения/ клип, в който сме доста интимни и лицето ми ясно се вижда. И заплаши, че ще го пусне в интернет. Но ако искам да му платя клипа, ще го изтрие. Платих си. Не зная дали го изтри и живея в непрекъснат страх. В същото време си махна и профила във Фейсбук и сега се подвизава под друго име, но не зная какво.
Внимавайте дами, аз се влюбих, страдах, още страдам и вече се и страхувам. До смърт. Разлюляха ми се нервите, отключиха ми се няколко болести, истинска развалина съм. Не вярвайте на самотни мъже в интернет. Може да ви се случи същото." - пише Я. Кр. от Бургас.
0 Коментара