Хиляди коли задръстиха всички входове на Бургаските гробища, за да почетат Задушница. Около обяд задръстването беше толкова голямо, че се чакаше почти час, докато успееш да влезеш в Гробищния парк. Въпреки че движението се регулираше, големи камиони препречваха пътя и изнервяха чакащите.
Автобусите също бяха препълнени. По почти всички гробове грейнаха нови цветя, хора почетоха починалите си близки. Самотна баба оставяше по едно кокиче на всеки забравен паметник по алеята, която си беше избрала и повтаряше, че никой днес не трябва да остане без цвете.
Поклонението продължи до късния следобед, а опашката не намаляваше.
По стара традиция продавачите в парка вдигнаха цените на изкуствените цветя, а живите се продаваха по левче. Предприемчиви люде продаваха свещи по алеите, ако някой е забравил да си купи, но ги предлагаха на двойна цена. Старици бяха набрали кокичета и къщо продаваха скромни букетчета.
Нови контейнери за смет улесниха тези, които решиха да направят основно почистване. Въпреки хладното време стотици опечалени поседяха по пейките край гробовете, за да поговорят на ум със своите близки.
Традицията беше спазена и бедни и богати си подаваха храна с надеждата, че починалите им роднини ги виждат и оценят жеста им.
А после всички се отпрявиха към магазините да осигурат продукти за седмицата и животът продължи постарому.