11-годишната Габи, която почина нелепо в петък следобед в столичното 52-о училище, е загинала след игра на „Бащи и майки“.

Тя ударила по гърба „таткото“- свой съученик, който се преструвал, че е получил инфаркт и трябвало да го спасява. Хлапакът пък се обърнал и я изритал смъртоносно в корема. От удара черния дроб на малката Габи се спукал и започнал кръвоизлив, който бил бавен и тя в началото не усетила какво се случва, пък и се страхувала вероятно от нов ритник.

Чак след два часа казала, че не й е добре, но пък сестрата била на половин работен ден, в кабинета нямало никого, детето припаднало в коридора, ударило се в радиатора, вадили му езика три пъти, защото го гълтало, докато се гърчело на пода, а линейката дошла след 30 минути. Габи починала още по пътя към „Пирогов”.

Цялата агония на детето станала пред очите на останалите ученици, учители и даже пред родителите й, които били дошли да я вземат от училище.

Виновни – няма. Опитаха се да хвърлят вината върху учителката, но тя е трябвало да занесе кутиите от обяда в стола. Отсъствала е не повече от пет минути. Опитаха се да обвинят и „Спешна помощ”, но тя дори да лети със скоростта на светлината по задръстените софийски улици, кръвоизливът от станалия на пихтия черен дроб е бил вече неовладяем. Лекар обясни, че е можела да бъде спасена само ако след шута в корема, са я закарали веднага в болницата. Иначе след два часа не можело да се направи нищо.

Не е ли нелепо, не е ли идиотско децата ни да мрат като мухи, а никой да не носи вина за това?

По телевизиите разпънаха на кръст директора, учителката, лекарите, но никой не показа семейството на прекия извършител на деянието – съученика. Явно, за да не му нарушат правата да рита, да млати наред, да дере, да тероризира, да бие и да прави каквото си поиска. Има Закон за защита на детето и едното ще го защитаваме до дупка, докато другото вече го погребаха и то явно няма нужда вече от никаква защита.

Някак под сурдинка се промъкна информация, че биячът е агресивно дете, че две години учителите се борили да му смекчат изблиците на ярост и насилие, че родителите уж съдействали, но не съвсем…Резултатът е 11-годишен убиец! Който пък не носи никаква съдебна отговорност, защото е малолетен.

И така системата ще го кътка, ще го превъзпитава /безуспешно/, а той ще се измъкне безнаказан и се страхуваме и да си представим какво ще прави по-нататък, щом убийство му се е разминало и психолози го галят по главичката да не вземе да се разстрои от случилото се.

Две години децата са под терор от момче, което видите ли, било емоционално и не можело да се сдържа. И колкото и странно да звучи, в училище не могат да направят нищо. Приехме всички евроценности на сляпо, направихме децата недосегаеми, качихме ги на пиедестал, окичихме ги с права, които често са несъвместими с обществото и във вреда на другите, превърнахме част от тях в социопати, други в разглезени лигловци, трети в тарикати и манипулатори. На учителите им е забранено да ги наказват, да ги сочат с пръст, дори да ги изключват. Единствено могат да ги преместят в друго училище, където малкият изрод ще тероризира други деца.

Ако, не дай Боже, учител удари шамар на разбесняло се и самозабравило се хлапе, която рита и чупи всичко около себе си, учителят ще бъда разпънат на кръст, ще го уволнят, може и да го съдят. А родителите ще писнат до небето, че не си пращат децата в училище, за да ги бият. А че рожбите им не само бият, а и убиват, е отделен въпрос!

Ние също не сме за боя. Не сме за Макаренковскте методи. Но в тази държава трябва да има ясни правила. И когато един ученик тормози и тероризира цял клас, то мястото му не е в този клас и това училище. Има си индивидуални методи на обучение, има специализирани училища за подобни „зрънца”, но май вече ги закриха, има, или по-скоро трябва да има някакъв механизъм, който да защитава невинните от агресивните. Наскоро в друго училище родителите спряха децата си от занятия и вдигнаха бунт, за да бъде махнат подобен разлигавен пикльо, който биеше децата наред и никой нищо не можеше да му направи.

А къде е семейството, ще попита някой?

Не знаем. По въпроса се мълчи дълбоко. И все пак при игра на „Майки и бащи” „бащата” е изритал майката в корема с всичка сила. Дали пък не го е видял отнякъде? Например у дома? Не знаят ли родителите какво дете отглеждат вкъщи, не са ли се стреснали от това, че са ги викали в училище и са се оплаквали от агресията на рожбата им?

Вдигнали са ръце? Не могат да го възпитат ли? Ами да се приеме тогава закон – първи шамар – глоба 500 лева, второ сбиване, глоба 1000 лева. Тогава ще си преосмислят възпитателните методи, защото част от българите разбират от дума, само ако им се бръкне в джоба. В останалото време клинчат, тарикатстват, а бъдещият малолетен убиец попива поведението им и си прави каквото иска!

Щом учителите са лишени от права да се намеят в подобни ситуации и могат да решават конфликти само с думи и галене по главичките, тогава отговорността да я носят родителите!

След въвеждането на солени глоби броят на агресивните и неконтролируеми деца рязко ще спадне. Сигурни сме.

А дотогава ще си спомняме с носталгия как когато бяхме малки, в училищата имаше лекар, медсестра и дори зъболекар, как ако ни накажеха да стоим прави заради някое провенинене не тичахме да се оплакваме на мама и татко, а даже не им казвахме от срам и от страх, защото и те щяха да ни накажат, как също се биехме в междучасията, но по детски и без злоба, не до смърт, как нямаше психолози, защото не ни бяха нужни, как отлъчвахме сами лошите и те потискаха агресията си, за да не стоят отстрани като черни овце.

И най-важното – как никой никого не убиваше!

И тогава имаше „зрънца”, но за тях имаше ТВУ.

Сега има само страх при едни и пълна безнаказаност при другите.

И поредното невинно момичеценце вече беше погребано заради изкуствено натрапените ни чужди ценности, които са неприемливи за нас, тъй като самите родители не са дорасли да ги приемат.

Камо ли децата, които приеха неочакваната свобода, като пълна слободия.

А из училищата вече спокойни и защитени се разхождат 11-годишни убийци!