Можете ли да повярвате, че българите са се мръщили на сафрида? Днес той е задължително меню за всеки летовник. Не можете да повярвате и други неща, но те са се случвали. Например, че сме имали една от най-успешните риболовни флотилии в света.

“Колеги от ГДР отиват в СССР, в Министерството на риболова, и казват: “Искаме да работим като българите! Обажда ми се съветският заместник-министър и ми разказва за случая, пита ме: “Какво да им отговоря, Лазар?” Не можем да им откажем. А аз му отговарям: “Не може да работят като нас, защото те не работят по съветски стандарти.” Това разказва Лазар Янев – живата история на родния риболов. Съветски стандарти означава начин на разфасовка, а не начин на работа, пази Боже.

И наистина по тази причина германците сами се отказват, защото те имат различни брикети за рибата. У нас по това време три брикета (метални тави) се слагат в един пакет от 30 килограма. Техните са по-широки и по-къси. Може и това да е причината, но българските резултати в сравнение с техните са с 20-30 на сто по-добри. Това е така и защото много често съветски кораби помагат с гориво, извозват рибата до България или до Съюза.

Той разказва, че по онова време всички искали да са като българите.

“Ловяхме страшно много риба. Не можеха да ни стигнат не само гедерето, но и поляците, и кубинците, и румънците. Моряците на траулерите ни ловяха рибата и я почистваха предимно ръчно. От вътрешностите пък се произвеждаше рибено брашно”, спомня си той.

Лазар Янев родом е от Пиринския край – село Белица. Вече е на 80 и тази година ще чества юбилей. В Суворовското училище в София завършва през 1955-а, а на следваща кандидатства в Московския институт по рибна промишленост, специалност “Експлоатация на риболовния флот”. Приемат го и завършва. В Бургаския рибен комбинат идва по разпределение.

“Бургас е бил винаги столицата на риболова. При вътрешните водоеми и най-голямото езеро у нас, което даваше до две хиляди тона риба годишно, беше Вая. Трябваше да се пускат вътре шаранчета, но по-големи, за да не ги изяде хищната бяла риба в самото езеро. Риболовът на страната бе в Черно море и езерото Вая, както и във всички вътрешни водоеми и язовири и, разбира се, река Дунав. В Черно море, както и сега, имаше скумрия, паламуд, малко лефер, калкан. Хамсията я ловяха в даляните – разказва Лазар Янев. – В това езеро беше най-постоянният добив на риба. Когато искаш, ще я хванеш, а не като в морето – дойде рибата и избяга. Най-масовата риба и най-много в морето имаше паламуд. През есента. Паламудът и скумрията.”

По думите му тогава, в ония години, в морето не е имало повече риба, отколкото сега. През 1960 година се случва нещо изключително важно за родния риболов. Нещо, което коренно променя облика и историята му.

СЪЗДАВАТ ОКЕАНСКИ РИБОЛОВ С 65 МЛН. РУБЛИ КРЕДИТ ОТ СССР

На среща с министъра на риболова на СССР Александър Ишков българската делегация пита как да направим рационално храненето на българите. И той казва, че най-бързо и най-евтино е да се организира океански риболов. Единствената възможност да се увеличи консумацията на риба у нас. Три години по-късно наша правителствена делегация отново е в Москва и Съветският съюз предоставя на България 65 милиона рубли кредит за купуване на риболовни кораби за океана. Кредитът е с 2 процента лихва за пет години.

Когато става въпрос при съветския “първи” тогава – Косигин, има разговор за това, че трябва те да ни дадат кораби. Решено е да ни предоставят 25 траулера и 4 транспортни кораба. Издейства ги Ишков – от своята поръчка в Германия дават и на нас.

Работата започва и уловът на риба достига до 140-160 хиляди тона. Първата година е 3000 тона, защото работи само първият кораб “Феникс”. През декември получават втория – “Албатрос”, после идват и другите.

И така започват и стигат своите най-славни времена на риболова у нас. През 1974 получаваме още 10 траулера, пак с помощта на СССР, произведени в Полша, защото тези от първата партида остаряват.

НЕЗАБРАВИМО: „ПАЛАМУД ЗАКУСКА“ И „СКУМРИЯ В СОБСТВЕН СОС“

Лазар Янев става генерален директор на стопанско обединение “Рибно стопанство”. Между другото го назначава Станко Тодоров (бившият председател на Народното събрание). Няма човек, свързан с морето в Бургас, който да не е чувал името му и да не знае, че Янев е държал здраво кормилото на обединението.

Освен траулерите – корабите, с които поколения бургаски моряци са правили шестмесечни курсове в океана, 70-те години са известни и с прословутата продукция на рибоконсервния комбинат “Славянка”. Произвежданите “Скумрия в собствен сос” и “Скумрия в доматен сос” или “Скумрия закуска” (с кисели краставички, не мариновани) остават уникални и емблематични не само на вътрешния, но и на външния пазар.

СМЕСЕНИТЕ ДРУЖЕСТВА ЗА САФРИД В АФРИКА

“Уловът достигна до такива възможности, че когато договаряхме с търговците у нас, ние казвахме каква риба предвиждаме да ловим. Сафрида например не го искаха. И затова направихме смесени дружества в Нигерия. Имахме смесено дружество за рибата, която не желае българският пазар, за да я реализираме”, казва морският вълк.

Най тежките години за “Океански риболов” настъпват, когато се обявява 200-милна икономическа зона.

“Страните, които владеят тази зона, поискаха 20 процента от продукцията за право на риболов, т.е. нещо като лиценз. Освен това, за да бъдат ниски и достъпни цените, ние получавахме дотации от държавата. По едно време дотацията спря и “Океански риболов” приключи. Останаха само спомените”, заключава Лазар Янев.

Той е убеден, че това са двете причини, които слагат край на славните времена на нашия флот. И разказва още една интересна история.

НЕ МОГАТ ДА РЕГИСТРИРАТ РИБНОТО ПРИСТАНИЩЕ, ВОДИ СЕ, ЧЕ Е МОРЕ

Рибното пристанище на Бургас е отвоювана територия от морето. Направихме кейовете отпред и след това издълбаваха пристанището и запълваха зад кейовете с пясък. И когато отидохме да го регистрираме в общината на Бургас – нямаше го в регистрите. “Няма”, казват. – “Там е море!” Това е през 1973 година.

До този момент приставахме на търговското пристанище. И престоят на транспортните кораби с риба създаваше трудности на риболовните в океана. Няма къде да разтовариш рибата от трюма, замразена, защото транспортния кораб го няма, чака на пристанището да освободи предишния си товар. Затова бе подписана заповeд пристигащите от океана кораби с риба да се приемат преди другите, без ред.