Над десет дни вали. Над десет дни Бургас е в бяла пелена. Учениците са във ваканция и можеха да се порадват на снега. Но не го направиха.
В "Славейков" белите площи останаха девстени и само стъпкии на хора, разхождащи кучатетата си, нарушиха снежната покривка.
Никъде хлапета не се бият с топки. Никой не прави снежен човек. В парковете наоколо е мъртвило, а люлките и катерушките си останаха затрупани.
Преди години ние се молехме да завали. Буквално ловяхме всяка снежинка и я превръщахме в топка. Търкаляхме се по снега, правехме снежни човеци, прибирахме се мокри, щастливи и със зачервени бузки.
И бяхме здрави и щастливи.
Сега малките пак са щастливи, но по свой начин. Едни не се отлепят от лаптопа и смартфона по цял ден, играейки виртуални игри и пишейки съобщения, а по-големите са окупирали кафенетата и пафкат цигари, далеч от родителските погледи. Други прекарват времето си в МОЛ-а и там си уреждат срещите или свалките.
А снегът остава девствен и само възрастните притичват от магазин до магазин да набавят снакс, кроасани, вафли и колбаси на отрочетата си, повечето от които карат безкрайната си ваканция само виртуално.