Археолози откриха следи от производство на луксозни стъклени предмети в югозападния ъгъл на средновековния град Русокастро, в непосредствена близост до работилници за гривни, кандила и други стъклени съдове.

На мястото са намерени камъни с полепнало по тях стъкло, производствен брак, части от съдове, както и суровина – части от стъклени калъпи в зелен и син цвят. По първоначални данни ателиетата за стъклопроизводство са функционирали в периода между XIII век и самото начало на XIV век.

Според археолозите, работещите там майстори вероятно са формовали своите изделия от вече готово, извлечено от кварцов пясък стъкло, а не от суровина. Самото стъклопроизводство има древна история, като първите данни за него водят началото си от Месопотамия и Египет още около III–II хилядолетие пр. Хр. Към I век пр. Хр. сирийски майстори изобретяват тръбата за вдухване, което прави производството значително по-евтино и превръща стъклените предмети от лукс за елита в стока, достъпна и за по-широки слоеве от населението.

През късната античност и Средновековието Византия се утвърждава като един от водещите производители на луксозно стъкло, включително за църковна утвар и прозорци, а към края на XIII век особена известност придобива венецианското стъкло от остров Мурано, където по това време са работили до 8000 майстори стъклари.

На територията на днешна България следи от стъклопроизводство са установени и в Преслав, Търново, Берое и други средновековни градски центрове. Находките от Русокастро се добавят към доказателствата, че градът е бил значим производствен център през XIII и XIV век.

Разкопките се извършват от Регионален исторически музей – Бургас, с финансиране от Министерския съвет на Република България и Община Камено. От 2025 година Русокастро е включен в списъка на приоритетните за страната археологически обекти за нуждите на националния културен туризъм.