Народното събрание гласува на първо четене промени в Закона за потребителския кредит, с които се въвежда общ таван върху цената на заемите до 75 000 евро, включително и на бързите кредити. Годишният процент на разходите (ГПР) няма да може да надхвърля пет пъти размера на законната лихва, което при настоящата лихва от 10,4% означава максимален ГПР от 52%.

За най-малките кредити, до три минимални работни заплати или до 1860,60 евро тази година, режимът е различен. Вместо общия таван на ГПР, за тях се въвежда ограничение върху т.нар. „общ разход по кредита", обвързано със срока на заема. Така при заем от 1000 евро за до месец разходите не могат да надхвърлят 200 евро, при срок до три месеца, 300 евро, а при по-дълъг период горницата може да стигне до 1000 евро, тоест длъжникът връща общо до 2000 евро срещу получени 1000.

Законопроектът, внесен от Министерския съвет, бе подкрепен единствено от „Прогресивна България". ГЕРБ, ДБ, ПП и „Възраждане" гласуваха „против", а ДПС се въздържаха.

Сред другите промени е задължителна проверка на кредитоспособността на всеки клиент в Централния кредитен регистър, преди отпускане на заем. Въвежда се и забрана рекламите да наблягат на бързината или лекотата на получаване на кредит, нито да подвеждат потребителя относно реалната цена на заема или да твърдят, че той ще подобри финансовото му състояние. Вместо това те ще трябва да съдържат предупреждения от типа „Внимание! Вземането на кредит струва пари".

Потребителите ще имат право да се откажат от договор за кредит в 14-дневен срок без неустойка и без да посочват причина, като връщат само главницата и дължимата лихва за периода на ползване в рамките на 30 дни. При нарушения на задължителните изисквания договорът може да бъде обявен за недействителен, а потребителят да дължи само главницата, без лихви и такси.

От икономическото министерство посочиха, че целта на промените е по-висока защита на потребителите, съчетана с ясни и предвидими правила за бизнеса.

Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов заяви подкрепа за идеята на законопроекта, но обяви, че той се нуждае от съществени допълнения между двете четения, насочени към „изсветляване" на пазара на бързите кредити. От „Прогресивна България" обявиха намерение да внесат предложения, сред които забрана за отпускане на бързи кредити през нощта, ограничения за осъждани лица да работят в такива фирми, по-висок капитал на компаниите, таван при просрочие, както и създаване на регистър, в който потребителите доброволно да си забраняват тегленето на бързи кредити за определен период.

Опозицията остана скептична. Христо Гаджев от ГЕРБ определи законопроекта като лобистки в полза на кредитните фирми, а Цончо Ганев от „Възраждане" предупреди, че той ще удари най-уязвимите българи, които разчитат на бързи кредити именно защото нямат достъп до банково финансиране. Проданов отговори, че въведеният таван обхваща всички разходи по кредита извън ГПР и не може да бъде заобиколен.

Богдан Богданов от ПП изрази съмнение в аргументацията на вносителите и обяви, че групата му ще следи законопроектът да защитава реално най-уязвимите граждани. Байрам Байрам от ДПС-НН подкрепи бързото приемане на закона, но настоя за максимален срок между двете четения, за да бъдат изчистени спорните текстове.