Почитаме св. Вартоломей и св. Варнава: Защо народът ги нарича „градушкари“ и какво е забранено да правят жените днес?

На 11 юни християнската църква почита светите апостоли Вартоломей и Варнава.

Св. ап. Вартоломей бил един от дванадесетте Христови апостоли. След слизането на Светия Дух, когато те тръгнали да проповядват Евангелието, на Вартоломей се паднал жребият да отиде в източните страни, за където тръгнал и апостол Филип.

Св Вартоломей проповядвал Христовото учение във Фригия, Сирия, Мала Азия и в земите на Далечния Изток - в Индия, където превел Евангелието от Матея на индийски език. Апостолът посетил и Армения, където покръстил много езичници. Св. Вартоломей изцерил и дъщерята на царя, която била много болна. Тогава царят приел Светото кръщение.

С него се кръстили и голям брой негови поданици.

Изтезаван от езичниците

В град Албанопол св. Вартоломей бил жестоко изтезаван от езичниците, разпнат с главата надолу и накрая посечен с меч. Християни свалили от кръста тялото на апостола и го поставили в оловен ковчег, който погребали в същия град във Велика Армения.

Дълго след това светите мощи на апостола извършвали чудеса - изцелявали болни, поради което много хора се обърнали към Христовата църква. По-късно мощите на св. апостол Вартоломей били пренесени в неаполитанския град Беневент, а след това в Рим.

Българите наричат празника „Въртоломей”, „Въртомоляй”. В традиционните народни представи апостол Вартоломей е единият от четиримата светци „градушкари”, най-известен от които е Герман (другите двама са Лисо и Видо). Според народните представи на празника на св. Вартоломей слънцето се завърта, тръгва към зимата и „играе”, когато изгрява.

Затова хората ставали много рано сутрин, за да видят как слънцето се завръща към зимата. Вярва се, че когото слънцето „види”, той ще бъде здрав, весел и честит през годината.

През целия ден на празника Въртоломей стопаните не трябва да работят нищо на полето, за да не падат градушки, да не извиват бури и да няма пожари, които да унищожат реколтата. Този ден традиционно се празнува за предпазване от „въртоглавие” (световъртеж). Жените не трябва да мият главите си, за да не станат „щури” и „въртоглави”, да не ги боли главата, да нямат световъртеж и да не полудяват. Пак затова не трябва и да се впряга работният добитък.

Сприятеляване с апостол Павел

На 11 юни почитаме и апостол Варнава - един от 70-те ученици на Христос.

От евангелието на Лука научаваме, че Христос го изпратил пред себе си да проповядва словото му. Варнава се родил на остров Кипър с името Иосиф, в семейство на богати евреи. Родителите му го изпратили при прочут учител в Йерусалим да изучава законите.

Там Йосиф се сприятелил с друг млад и талантлив евреин на име Савел. По-късно Господ обърнал Савел към вярата и той се прекръстил на Павел - това бил великият апостол Павел.

По същото време Христос дошъл от Галилея в Йерусалим да проповядва учението си. Йосиф станал един от неговите ученици и оттогава постоянно вървял след Христа, като започнали да го наричат Варнава, което значи син на утехата. Апостолите Варнава и Павел проповядвали заедно в много градове в Мала Азия. В стари хроники пише, че след като се разделили, Варнава стигнал до Александрия и Рим и проповядвал учението на Исус.

После заминал за Милано, където поставил основите на местната църква. Завършил живота си в родния Кипър - загинал мъченически, пребит до смърт с камъни от неверниците еретици. Те поискали и да изгорят тялото му, но то останало невредимо в огъня и било погребано от свети апостол Марко, който бил роднина на апостол Варнава. След повече от 200 години византийският император Зенон сънувал странен сън, в който видял къде бил погребан Варнава.

Преданието разказва, че когато отишли на мястото, го намерили да лежи, а на гърдите му стояло Евангелието от Матей. Тогава Кипърската църква обявила апостол Варнава за свой патрон и на острова бил построен храм в негова чест. По-късно, когато се отделила от Рим, и Миланската църква приема за свой патрон св. Варнава.

Чудотворни икони

На 11 юни православната църква чества празника "Св. Богородица - Достойно ест", посветен на чудотворната икона от българската килия на Света Гора и песнопението "Достойно есть", възпяващо Божията майка като Богородица в светата литургия.

Според Атонското предание от X вeк (11 юни 982 г. ) тази “похвална песен” била изпята за пръв път пред иконата на Божията майка, която се намирала в българската килия в местността Пение, към манастира "Пантократор" в Света гора.

Тогава иконата внезапно засияла с необикновена светлина. Според преданието песента е записана на мраморна плоча от архангел Гавриил, който се явил на един благочестив отшелник в килията. Оттогава ангелската песен "Достойно ест" се пее по време на всяка Божествена литургия по целия свят, където има православни християни. Тя е една от най-разпространените богородични молитви.