Европейският съюз влиза в летния сезон с най-мащабната досега подготовка за борба с горските пожари. От Европейската комисия съобщиха, цитирани от БТА, че тази година ще бъдат мобилизирани рекорден брой пожарникари, самолети, хеликоптери и експерти по управление на кризи, които ще бъдат разположени предварително в най-рисковите райони на континента.

В рамките на Механизма на ЕС за гражданска защита общо 777 огнеборци от 14 държави ще бъдат изпратени в зони, застрашени от тежки пожари. Екипите ще бъдат разположени в Кипър, Гърция, Италия, Франция, Испания и Португалия още преди началото на най-горещите месеци, за да могат да реагират незабавно при възникване на големи бедствия. Според Европейската комисия това е най-голямата подобна операция от създаването на програмата за предварително разполагане на пожарникари през 2022 г.

Паралелно с наземните екипи в готовност ще бъдат и въздушните сили на европейския противопожарен резерв. На разположение на държавите членки са 22 специализирани самолета за гасене на пожари и пет хеликоптера, които могат бързо да бъдат прехвърлени в засегнатите райони при необходимост.

От Брюксел отчитат, че през последните години сезоните на горските пожари започват по-рано, продължават по-дълго и причиняват все по-сериозни щети. Заради това Европейският съюз засилва не само оперативната готовност, но и системите за ранно предупреждение и наблюдение. Европейската информационна система за горски пожари ще предоставя постоянни прогнози за риска от възникване и разпространение на огнени стихии, а спътниковите услуги на ЕС ще осигуряват карти и геопространствени анализи в реално време, които да подпомагат работата на спасителните екипи и местните власти.

Специална роля в тазгодишната кампания ще има Кипър. Регионалната противопожарна база на острова ще приеме шест летателни средства от европейския резерв и ще се превърне в център за подготовка и обучение на специалисти по гражданска защита от различни държави.

Освен в страните домакини, предварително подготвени екипи ще има и в Хърватия, Чехия, Франция, Гърция, Италия, Северна Македония, Португалия, Румъния, Словакия, Испания и Швеция. Целта е да се създаде мрежа за бърза взаимопомощ в случай на мащабни пожари, които надхвърлят възможностите на една държава.

Все по-лошо от година на година: Каква е ситуацията в България

Отсъствието на България от списъка с държави, в които ще бъдат разположени силите за бързо реагиране при пожари, буди недоумение. Горските пожари у нас се превръщат във все по-сериозен проблем, като през последните години страната ни постоянно поставя негативни рекорди.

Данните на Изпълнителната агенция по горите и природозащитни организации показват, че след сравнително спокойната 2023 г., през 2024 и 2025 г. пожарите достигат мащаби, невиждани от началото на воденето на официална статистика. През 2024 г. в страната са регистрирани 595 горски пожара, които са унищожили над 171 хил. декара гори. Само година по-късно ситуацията се влошава още повече – пожарите надхвърлят 1000, а засегнатите площи достигат близо 300 хил. декара. Сред най-тежко пострадалите райони са Сакар, Странджа, Кърджалийско, както и части от Рила и Пирин.

Заради мащаба на бедствията България се нарежда сред най-засегнатите държави в Европейския съюз по отношение на изгорели площи в защитени територии. Особено тревожен е фактът, че огънят вече засяга национални паркове и ценни природни местообитания, което води до дългосрочни екологични последици.

Според анализите на горските експерти основната причина за пожарите остава човешкият фактор. Над 80% от огнищата възникват извън горските територии – в ниви, пасища, стърнища или край пътища, след което се прехвърлят към горските масиви. Едва между 2% и 4% от пожарите са причинени от природни явления като мълнии, докато останалите са резултат от небрежност или умишлени палежи.

Експертите предупреждават и за друг сериозен проблем – липсата на достатъчно специализирана техника за борба с огъня. България продължава да разчита основно на наземни екипи, доброволци и ограничен брой военни хеликоптери. Това затруднява овладяването на пожарите в труднодостъпни планински райони като Рила и Пирин, където всяко забавяне позволява на огъня да се разпространи върху огромни площи.

Цената на пожарите също расте. Освен преките щети върху горския фонд и инфраструктурата, специалистите отчитат и значителни косвени загуби – унищожено биоразнообразие, ерозия на почвите, повишен риск от наводнения и негативно влияние върху туризма. По оценки на природозащитни организации общите щети от горските пожари в България вече надхвърлят 100 млн. лева годишно.

Механизмът за гражданска защита на ЕС позволява на всяка засегната страна да поиска международна помощ при извънредни ситуации. Координацията на операциите се осъществява от специален център в Брюксел, който организира изпращането на ресурси и експерти там, където са най-необходими.

Освен противопожарна техника и екипи, европейският резерв включва още медицински формирования за спешна помощ, временни съоръжения за настаняване на пострадали, логистична подкрепа и специалисти, обучени да работят в сложни и високорискови условия. По този начин Европейският съюз се стреми да осигури по-бърза и ефективна реакция при нарастващия риск от природни бедствия през летните месеци.