На 25 април православната църква почита паметта на Свети апостол и евангелист Марк.

Марк e един от четиримата евангелисти – автор на Евангелието от Марк.

Св. евангелист Марк, който се наричал още и Йоан, е един от седемдесетте апостоли на Иисуса Христа. По народност той бил евреин, а по занятие левит – свещенослужител при храма.

Св. ап. Петър в първото си съборно послание го нарича "син ми Марко" (1Петр. 5:13). От тези думи заключаваме, че двамата са били много близки помежду си. Св. ап. Петър нарича евангелист Марк свой син в духовен смисъл, защото го обърнал в християнството и го кръстил.

За бащата на евангелист Марк не намираме сведения нито в Свещените книги на Новия Завет, нито в древната християнска литература. Църковното предание също не говори нищо за него. Очевидно, той е починал още когато Марк е бил малък.

В книгата "Деяния на светите апостоли" са дадени някои сведения за майката на евангелист Марк. От Деян. 12:12 узнаваме, че тя се казвала Мария и че имала къща в Йерусалим. В тази къща отишъл св. ап. Петър, след като по чудесен начин бил освободен от тъмницата и се избавил от преследването на Ирода Агрипа.

В къщата на Мария апостолът тогава намерил мнозина християни, събрани на молитва. Според едно древно църковно предание в тази къща Иисус Христос извършил Тайната вечеря с учениците Си, в нея Той се явил на апостолите след възкресението Си, в нея били събрани апостолите, когато Дух Свети слязъл върху тях в деня Петдесетница, в нея първите християни се събирали за молитва.

Свети Марко, евреин по рождение, произхожда от Левииното коляно, от племето на свещениците, и първоначално живял в Йерусалим. На еврейски Марко се наричал Йоан; името му Марко е латинско. Той прибавил това име към еврейското си впоследствие, преди да се отправи към чуждата страна, когато заминавал заедно с апостол Петър за проповед на Евангелието в столицата на тогавашния свят - Рим.

Според приетото от Православната църква предание, съгласно свидетелството на някои древни писатели, той е от числото на седемдесетте ученици на Господа и следователно - свидетел и очевидец на някои събития от живота на Господ Иисус Христос.

Чичо на свети Марко е свети апостол Варнава (Кол. 4:10), левит по произход, роден на остров Кипър. Чрез него свети апостол Марко станал известен и на другия върховен апостол - свети Павел, когато той след чудесното си обръщане към вярата в Христа, пристигнал за първи път в Йерусалим.

Общувайки отблизо с двамата първовърховни апостоли, Петър и Павел, свети Марко станал най-близкият сътрудник и изпълнител на нарежданията, които му възлагали ту единият, ту другият.

Благоустроявайки александрийската църква, свети евангелист Марко в грижите си за проповедта на Христовото учение не лишавал от вниманието и усърдието си жителите и на другите градове и местности на Египет, но като крепък и доблестен подвижник, воден от Божия Дух, с цялото си усърдие и ревност навсякъде бързал да проповядва Христовото учение.

Той посетил много от вътрешните страни на Африка, бил в Ливия, Марморика, Киренайка и Пентапол. Тези страни тънели в мрака на езическото идолослужение. Навсякъде по градове и селища, и кръстопътища имало съградени капища с поставени в тях идоли, където се правели влъхвувания, гадателства и магьосничества. Обхождайки тези градове и селища с проповедта на Евангелието, свети Марко просвещавал сърцата на хората, от тъмата и мрака на идолослужението, със светлината на Божественото учение, като същевременно правел сред тях големи чудеса.

С една дума на Божествената благодат изцелявал болни, очиствал прокажени, изгонвал нечисти и зли духове. И проповедта му, съпроводена от велики и дивни чудеса, имала огромен успех. Срутвали се капища, падали и се трошели идолите, хората се очиствали и просвещавали, кръщавайки се в името на Отца и Сина и Светия Дух.

Навсякъде край евангелист Марко се съграждали Божии църкви и Христовата Църква в египетските страни процъфтявала. От въздействието на светите слова в проповедите на евангелист Марко и под влиянието на високата чистота и святост на неговия добродетелен живот, египетските християни, при действието и на Божествената благодат, в подвизите си за достигане на спасение проявявали такава чистота и висота на съвършенството, че техният живот, преизпълнен със светостта на християнските добродетели, предизвиквал голямо учудване и похвала дори сред езичниците и невярващите иудеи.

Такава благоуханна Христова градина насадил и отгледал с най-различните си трудове свети евангелист Марко в египетските страни; той е първият епископ със светителски престол в Александрия, където и претърпява страдалчески край, и става първият мъченик на александрийската църква.

На 25 април имен ден празнуват всички с името Марк, считано за модерно и навлязло сравнително наскоро в българските имена, както и по-традиционната и позната у нас негова форма - Марко.

На 25 април се отбелязва и Отдание на Томина неделя.

Това е богослужебен ден (обикновено в събота преди третата неделя след Пасха), който бележи края на празничните песнопения и последования за Възкресение Христово и Томина неделя. Чрез специална литургия се "отдава" (приключва) тържественото честване на Христовото Възкресение и невярването/повярването на апостол Тома, подготвяйки вярващите за следващите периоди.

Често съвпада с поменни съботи, където се отдава почит на починалите близки.

На този ден в храмовете се извършва света литургия, с която окончателно се затваря пасхалният период на празненства.