Те са Ева Димитрова и Венелин Фотев – представители на изкуство, което носи собствена душа, но за съжаление е все по-рядко срещано в днешни дни. Ева и Венелин са зографи, и ако сте палили свещичка в храм „Св. Атанасий” в бургаския ж.к. „Изгрев” през лятото, сигурно сте попадали на тях. От години те рисуват най-важните библейски сцени в църквата. Двамата са партньори както в работата, така и в живота.

Венелин е от Бургас, а Ева от София, където живеят. Срещат се в Националната художествена академия, където следват „Стенопис”. Били са част от екипите, работили по църквата „Св. Георги” в сoфийския кв. Дървеница, гробищния храм „Св. Архангел Михаил” в Несебър и църквата „Св. Андрей Първозвани” в Цигов чарк.

Какво усещане им носи тяхното призвание, споделят пред БургасИНФО.

-Кога започнахте работа по стенописите в храм „Св. Атанасий”?

-Работим по този храм вече от 8-9 години по 2-3 месеца лятото, както повелява традицията от Гергьовден до Димитровден. Все още времето е хубаво, но вече приключваме. Когато стане студено не само, че стените изстиват, но и за нас не е много удобно.

Тази църква е стара. Строена е през 1897 г. като селска църква на Атанасово, но никога не е била изографисвана. Преди около 15 години е ремонтирана основно и разширена, направен й е купол. Фактически ние започнахме от него през 2013 г. и постепенно по стените надолу работим сцена по сцена всяко лято по малко. Иконите на иконостаса са правени през 20-те години на миналия век и бяха в много лошо състояние – опушени и повредени. Заедно със свещеника намерихме реставратор.

-Откъде черпите вдъхновение за стенописите?

-Те са наши авторски проекти, които изпълняваме, като се съобразяваме с канона и изискванията на православния храм, но същевременно внасяме наша стилистика и наше цветоусещане в духа на най-добрите традиции на византийската школа.

-Кои светии сте изобразили тук?

-Следваме основна програма, защото един храм има своеобразна декоративна система. В случая ние сме включили почти всички основни господски празници, като вървим хронологично от Рождество Христово, Кръщение Христово, Възкресение Лазарово, Преображение, след това влизане в Йерусалим. Включени са всички основни сцени от Новия завет. В олтара имаме една голяма сцена на Петдесятница, слизане на Светия дух и отгоре т.нар. Богородица Ширшая Небес. Това са важни сцени за богослужението и за православния канон. Има пояс със светци - патронът на църквата Св. Атанасий, Св. Георги, Св. Димитър. Направили сме една много хубава сцена със закрилника на Бургас Св. Николай, който е изобразен по време на бурята.

Много красива сцена е и Богородица Живоносен източник, която е разположена символично над чешмата в храма.

Включили сме и образите на Св. св. Кирил и Методий, Св. св. Константин и Елена, Архангел Михаил, Св. Петка, Св. Злата Мъгленска, Св. Йоан Рилски.

- Куполът е забележителен, какви са сцените, изобразени в него?

-В купола е разположен Христос Съдържател, който е обграден от венец от ангели, пеещи химна „Всяко дихание да хвали Господа”, като в тази група са включени изображения и на Св. Йоан Кръстител и на Св. Богородица.

-Какви материали използвате – съвременни или като от старата школа?

-Използваме класическа технология без никакви акрилни готови бои. Постарали сме се да се придържаме към традиционната технология. Използваме най-добрите пигменти, с които може да се работи стенопис– пигменти и свързвател.

Сами си бъркаме боите, малко средновековно усещане (б.а. споделят с усмивка). За купола използваме златни листове, за да остане така, да не потъмнява и да не се разваля.

-Кога църквата ще бъде напълно изографисана? Още колко време остава?

-Ние сме на финала, ако може така да се каже. Остана само една важна сцена, която трябва да се направи под сцената с Новозаветната Троица - Успение Богородично. Това е една от най-важните сцени в божия храм и ще е разположена на балкона. Това остана за догодина. Междувременно ние сме се заели и с витражите за църквата. Сега правим тези за купола, които са 12 прозореца. Живот и здраве догодина всичко трябва да бъде завършена, сравнително бързо се справихме. Хората, които са част от този храм, са много щастливи, виждайки развитието и как постепенно нещата се завършват, стават така както сме ги замислили. В началото свещеникът и миряните мислеха, че трябва по-бързо да станат нещата, често влизаха и казваха: „Вие ремонтирате сега, не е много удобно, че има скеле понякога”. То беше и по-голямо в началото и заемаше цяла стена, но всъщност всички свикнаха и това да виждат процеса на изографисване започна да им хареса. Започнаха да ни казват: „Кога друг път в живота ще видим да се изписва храм от А до Я”. Нищо, че така минават години, за разлика от много църкви, които за съжаление прибягват до бързата, но не добра практика да лепят готови принтове или тапети, когато стените не позволяват или по материални причини. Да, има някакви образи, но те не носят душата на художника, който е вложил сърцето си. За нас това е един вид свещенодействие, като художници това е нашата молитва или един вид служене. На нас това ни носи удоволствие.

-Какво предизвикателства срещнахте по време на работата си в храма в бургаския ж.к. „Изгрев”?

-Самата среда. Отначало за стенописите в купола се минаваше по покрива, за да се влезе в камбанарията, и първото лято беше много горещо, скелето беше вдигнато на 14-15 метра. А църквата продължаваше да работи, не се разбираше, че има хора горе. От трудното положение на тялото, защото си постоянно извит с главата нагоре, се натрупваше болка, напрежение. Но въпреки това за нас работата винаги е била удоволствие.

-Чувствали ли сте, че сте закриляни от висшите сили по някакъв начин?

-В работата сме чувствали благословия, закрила и усещането, че някой ни води по този път – висшата сила над нас. Винаги подхождаме с молитва преди започване на работа, самият процес на творчество е вид свещенодействие. Ние малко или много, пребивавайки постоянно в храма, сме част от службите, които се извършват, от тайнствата и по някакъв начин това ни помага да работим по-леко. Това е вдъхновяващо и окриляващо. Понякога ставаме свидетели на кръщения, докато сме горе на скелето и не пречим. Когато рисувахме купола с химна „Всяко дихание да хвали Господа”, беше празник, имаше служба и хорът пееше точно него.

Тогава като изписвахме първите думи имахме чувството, че буквално сме се отделили от земята, беше много вдъхновяващо. А и носим вярата в себе си. Всеки човек, като има вяра, може да усеща присъствието, защото присъствието го има, но човек като няма вяра сам се ограничава. А като я има, вижда знаците. Че са трудни времената – това е ясно, човек лесно губи вяра. А ние тук малко се откъсваме, не мислим за проблеми, сядаме и гледаме да си свършим работата и ни е приятно. Това ни дава сили.

-Вие сте завършили Националната художествена академия със специалност стенопис. Колко са зографите в днешно време?

-Не са много колегите, специално от нашия курс активно работим ние и още един – двама души. Самото естество на работата е такова. Да, строят се храмове, но не всички отделят средства за изографисване, по-лесно е с тапетите. Самият храм трудно в тези времена може да отдели пари. Но тази църква е направена изцяло с дарения на миряни от града, които идват кой с колкото може и малко по малко, като се съберат средства, правим по една сцена или повече. Така хората стават част от този организъм на храма, чувстват го като свой още повече, защото знаят, че са допринесли за него.

- Как ви приеха служителите в храма?

-Много сме благодарни на отец Павлин, който е основният двигател на цялата тази идея. Той ни гласува доверие и винаги ни е подкрепял. Много сърцат човек, който облагороди цялото пространство. Благодарим му!