Изневярата. Определяме я като тежко изпитание за съпрузите или партньорите в една връзка, особено, ако нещата „се разчуят“. Или не е чак толкова значим „феномен“?

Без коментар ви представяме историите на няколко жени, споделили за своите „забежки“, без съпрузите им да научат за тях:

Преди шест години…

„Тъкмо се бяхме оженили, но все още ми се струваше, че не съм се „наживяла“, че не съм опитала от всичко. Разбирате, предполагам, какво е това глупаво усещане, че нещо си пропуснал, че се налага да спазваш ограничения, преди да им е дошло времето. Бяхме заедно с мъжа ми на вечерно парти, но той си тръгна по-рано. А аз останах „да си допия“… Бъбрихме с някакъв младеж. Гледам го и през главата ми преминава идеята „защо пък не?“. Обаче не исках да си тръгвам от заведението, защото съпругът ми можеше да реши да се върне и като не ме открие… Така че нещата се сведоха до „класическото“ използване на тоалетните. Не разбирам, какво други жени откриват в правенето на секс в тоалета?! Ужасно е! Тясно, неудобно, няма място да се завъртиш. С две думи, онова изживяване не ме впечатли. На съпруга си, разбира се, не съм разказвала. Защо да го правя?!“

И досега съжалявам за изневярата…

„Със съпруга ми преживявахме криза в отношенията; отнасяхме си хладно един към друг, всеки живееше своя си живот, а допирните ни точки ставаха все по-малко. Имах добър приятел, за когото бях наясно, че отдавна е влюбен в мен. Постоянно ме е подкрепял, казвал ми е колко съм уникална, умна, колко голям късметлия е съпругът ми, но как не ме оценява… От такива комплименти се разтапях и в крайна сметка нещата се развиха до логичното – секс. Но усещането беше за… нечистоплътност, за нещо нередно. Огромно чувство за вина. После със съпруга ми успяхме да затоплим отношенията си. Но загубих приятеля…“

…мисля, че от време на време, това се случва на всички

„Наистина! Не разбирам, защо това би трябвало да се отразява на отношенията ми със съпруга ми. Лесно е да се отдели плявата от зърното, нали? На мен няколко пъти ми се е случвало с колеги от работното място. Единствено се притеснявам, че това е рисково и може лесно да бъда „разкрита“, но засега ми се разминава. Струва си, заради адреналина, който усещаш, когато го правиш в някой заключен кабинет, докато в съседните помещения тече фирмен купон… Според мен, изневярата в този и вид е „здравословна“ за семейното щастие“.

Случи се само веднъж

„Класика в жанра – сама жена на почивка в друга държава. За пръв път тръгнах на пътешествие с приятелка, без съпруга ми и детето. А там… се влюбих. Е, от онези „влюбвания“, знаете… Просто ми се искаше да опитам нещо такова. А от начина, по който се развиваха ситуациите, още повече се разпалвах. След това приятелката ми неведнъж ме е закачала на темата, даже се притеснявах, че някога ще изтърси нещо излишно. За щастие, досега никой нищо не е разбрал. Между другото, онзи мъж все още ми пише от време на време и аз му отговарям. Правя го ей така, за разнообразие, защото съм наясно, че там няма нищо сериозно, но все пак, само от мисълта, че мъжът ми може да прочете някога съобщенията, които си разменяме, и се възбуждам… За този „експеримент“ нямам капка съжаление, дори мисля след година-две отново да опитам нещо подобно“.

Знаех, че съпругът ми ми изневерява

„Той не се стараеше да го крие, честно казано. Например, докато е в банята, звъни телефонът му и на дисплея се изписва „Антон Илиев“. Вдигам, а „Антон“ с един притеснен женски гласец ми обяснява, че е грешно набиране и затваря. Антон, видите ли… Номера от детската градина! Тогава направо помолих съпруга си да не ме унижава с подобни „хитринки“. Ако иска развод, да го правим, само да ги няма тези драматизации от ниско качество. Седнахме, поговорихме и стигнахме до извода, че искаме да опитаме „отворена връзка“. Най-важното условие – да не си донесем нещо отвън. Трябва да ви кажа, че това е най-доброто, което се е случвало в семейния ни живот. Съвсем отговорно го заявявам!“

Няма по-лошо от изневярата

„Погледнато по-дълбоко, нещата не касаят само това, че на практика допускаш човек в личното си пространство, позволяваш му да „нахлуе“ в теб – и буквално физически, и метафорично в емоционален план. Накрая всичко опира до това, че поради някаква причина лъжеш човека, който ти е скъп. Защото изневярата е следствие, а не причина. След нея вие вече сте чужди хора, но пак поради някаква причина се държите един за друг. По-лесно и честно е да си признаете един на друг. Когато аз изневерих, не постъпих така. Държах до последно в себе си случилото се, затова се упреквам, че още тогава трябваше честно да поговоря с най-близкия си човек, без отново да го лъжа“.