Свещениците у нас са четири пъти по-малко от църквите. По данни на синода техният брой е 1400, а храмовете ни са 5 500. С всяка година намаляват и желаещите да учат в Софийската духовна семинария, която е с прием след 7 клас. В момента там се обучават едва 68 деца, а през 2003-а толкова е имало само в един випуск. Информацията съобщава „Монитор“, като се позовава на данни от ректора на семинарията Браницки епископ Пахомий. Според него обаче причините за това са много.

„От една страна играе роля демографският проблем и по-ниската раждаемост. Икономическите причини и амбициите на родителите също оказват влияние. Много семейства предпочитат децата им да учат в езикови гимназии, за да са по-конкурентноспособни на пазара на труда. Друга причина за намаляване на броя на учениците ни са и по-малкият интерес към вероучението, промяната в ценностите в съвременния свят, на морално-етичните норми“, каза епископ Пахомий. Според него проблем е и че духовниците вече 30 години не са успели да се преборят да се въведе вероучение в училищата, въпреки че са били написани много добри учебници. Преподавателите обаче били малко, а и нямало финансиране за заплатите им.

В момента половината от децата, завършващи Софийската духовна семинария продължават образованието си в Богословския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, останалите предпочитат да учат друго. Не е ясно обаче и колко от завършващите факултета стават свещеници. Интересът бил по-голям към магистратурите, не толкова към бакалавърските програми.

„Затова и не може да се каже дали намалява броят на завършващите „Теология“. А колко от тях ще станат свещеници, е и въпрос на призвание. Там има много фактори и зависи дали човек иска да се съобрази с тях, като това да се оженят и да имат съпруга“, каза епископ Пахомий. Според него проблемът с дефицита на свещеници е по-голям в провинцията, където духовниците трябва да обслужват храмовете в няколко села. Така по големи празници като Рождество или Възкресение Христово се получавало така, че отслужват литургия само в големите населени места.

„Така обаче останалите остават ощетени, защото често това са възрастни хора, които няма как да пътуват до други села. Слава Богу, сега свещениците имат заплата, но това е от 2-3 години насам. Преди бяха общо взето на самоиздръжка и беше много тежко“, коментира ректорът. Според него, за да се реши този проблем, е нужно да се привличат повече деца, които да се обучават в Духовната семинария. Той обаче изтъкна и друг проблем-много родители не знаели, че тя е среднообщообразователно училище, смятали, че е висше училище за свещеници.

„Важно е да знаят, че тук децата учат общообразователните предмети и могат да се реализират навсякъде, не са задължени да станат свещеници. Все пак дете на 14 години не е ориентирано как иска да се развие професионално“, каза още епископ Пахомий.

„Повечето родители вече предпочитат децата им да станат IT специалисти, отколкото да учат в семинарията. А там обучението е на много високо ниво“, коментира и отец Борислав, който служи в софийското село Кубратово. Според него заплащането на свещениците е добро и не това е проблемът за малкия брой духовници у нас.

„От митрополията изпращат свещеници там, където има нужда. Някои обслужват села с много малко хора. Моята енория е с около 1000 души, а някои енории не могат да съберат по 500 души от пет села. Проблемите са съвсем други и те се коренят в това, че хората не са научени да влизат в храма.

Ние ги приканваме да идват на служба, но общо взето присъстват едни и същи“, коментира отец Борислав. Той обаче изтъкна и друг проблем-насаждането на омраза към свещениците и иронизирането им.

„Бих казал, че не гледат на нас с добро око. За толкова години никой не ме попита нищо съществено, повечето хора се интересуват от езически неща. Но няма как да не е така, след като семействата им са живяли в атеистична среда. Опитвам се да им разяснявам, но имайте предвид, че работата на свещеника е много специфична. Хората не обичат да ги наставляваш, искат блага дума. И когато проведеш нормален разговор с тях, осъзнават същността на много неща. Единственото важно е вярата, а не дали един свещеник ще отслужва пет села с по 100 човека или едно с 500“, каза още отец Борислав.

Според отец Костадин от столичния храм „Рождество богородично“ причината за намаляване броя на свещениците у нас не е една, но не е в заплащането.

„Имало е време, в което свещениците са получавали много под минималното, но пък са били много повече. Няма конкретна причина. Голяма част от проблема сега е атеистичният режим, много от хората нямат религиозна необходимост. Все по-малко са хората, които искат да отдадат живота си на това. Става дума за призвание. Но според мен е временен процес, смятам, че подлежи на промяна и според мен скоро ще се промени“, каза той.