В типичния си интелигентен стил, от Движение „Гергьовден” изпратиха позиция в подкрепа на кандидат – президента проф. Анастас Герджиков. Публикуваме я без редакторска намеса.

„Скъпи на сърцата ни,

Истински добра новина е решението на Ректора на СУ “Св. Климент Охридски”, професор Герджиков да се кандидатира на президентските избори. ПП “Движение Гергьовден”, чийто генезис и настояще вече близо 25 години е изключително свързан с академичните среди в България не просто приветства това решение на многоуважаемия професор, а декларира решимостта си да го подкрепи с всичките си възможности. Професорът е олицетворение за нас на Гергьовската притча за овчарят, който си построил олтар с три икони. Лявата – класическа: Свети Георги убива змея; Дясната – доста по-необикновена: Змеят е отхапал главата на Свети Георги. А средната икона изобразявала змеят, впрегнат в орало и двамата със Светиня му орат нивата на дните. Така си припомняме, че от всяка ситуация има поне три изхода. Два очевидни и един – интелигентен.

Ние винаги сме правили интелигентни избори, независимо дали ни разбират, или не. И винаги сме вървяли, не с победителите и не с наложеното обществено мнение, а срещу него. Защо? Защото отлично разбираме, че всеки ден, всеки миг правим избори – какво да ядем, какво да облечем, по коя улица да минем, с кого да дружим, какво да гледаме, кои книги да четем и коя музика да слушаме…. Нашите избори, които ни отличават от изборите на другите, са нашата самоличност. И ние сме обречени да сме смели в изборите си, защото – както никой не може да отиде до тоалетната вместо нас, така и никой не може да бъде смел вместо нас.

Смелият избор днес е да застанеш на страната на реда срещу хаоса. Да работиш за обединението на българите, а не за разделянето им. За еволюцията, а не за революцията. За предсказуемите и постепенни промени, срещу сриването на постигнатото и партизанското започване отначало.

Ние подкрепяме професор Герджиков и заради това, че през годините се е доказал не само като академична величина, но и като човек, който може мъдро да носи отговорността за собствените си решения, като партийно независим авторитет. Ние съчувстваме на хората, които – останали внезапно без главно командване, което да изпълняват – са склонни да се загубят в небето на собствените си мечти за власт и несбъднати желания. Съчувстваме, но предпочитаме полета на мисълта, пред полета на изтребителите; научното и хуманистично търсене, пред сляпото упорство; дискусията пред командите.

Ние сме убедени, че на 14 ноември предстои наистина цивилизационен избор от онези, които ни се наложи няколко пъти да правим през последните 30 години. Ние вярваме, че нашите съмишленици и мнозинството наши сънародници са на висотата на избора, който предстои!

Успех, Професоре!”