Историческата местност Петрова нива отново се превърна в туптящото сърце на родолюбието в Странджа.

Снощи хиляди българи се стекоха в нея, за да отбележат 118 години от Илинденско-Преображенското въстание. Сред официалните гости бе президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, областният управител на Бургас проф. Мария Нейкова, кметът на Бургас Димитър Николов, председателят на Съюза на тракийските дружества Красимир Премянов и мното родолюбци.

Пламенно слово произнесе кметът на Малко Търново Илиян Янчев. Думите му върнаха часовника назад и накараха присъстващите да усетят драматизма на онези събития, донесли ни свободата на цената на хиляди животи.

Много от присъстващите споделиха, че един истински родолюбец трябва да е на Петрова нива, защото негов дълг е да помни историята такава, каквато е била, и да я предава на поколенията, за да ценят свободата.

Ето и словото на кмета Илиян Янчев.

„118 години изминаха от онази съдбовна дата, на която Михаил Герджиков изрече пламенните слова: „От тази нощ ние не сме вече рая!”. Хиляди следовници на неговата идея тръгнаха по пътя на бунта. Хиляди целунаха светия кръст, светото евангелие, ножа и потеглиха напред по пътя на освобождението, за да дарят на мекедонските и тракийските българи желаната свобода.

Днес си спомняме с почит Илинденско-Преображенското въстание, една героична епопея, по-кръвопролитна и от Априлската, защото е август – горещо, парещо лято, а тежкото олово дълбае челата на хиляди наши предшественици.

Днес ние сме застанали горди на това място, пазещо спомена за силата на волята, за надеждата и вярата в родината и героите, оставили стъпките и костите си по тази земя. За техния чутовен подвиг, пред който сме толкова нищожни. Нищожни пред делото на преображенци. Дори не можем да си представим тяхната велика саможертва. Пролятата кръв и смъртта, откупила живота. Смъртта, дарила ни свещената земя, върху която стъпваме днес, и която наричаме наша, върху която живеем свободно, и се зовеме българи.

По замисъл и размери Преображенското въстание остава най-значителното проявление на революционния дух на странджанци. Хора със силна вяра и воля за живот и свобода. Робството е непосилно за техния свободен дух и те са убедени, че щом свободата им стои под произвола на ножа, същата тази съдба може да се подобри също и само с нож.

„С огън и меч е нашето спасение. И така братя, на въстание, на борба за живот и смърт, друго средство няма, време е сега.!” Този призив четем на страниците на вестник „Странджа” в края на XIX в. Вековните дъбове около нас още помнят конгреса през 1903 г. Тогава воеводата Георги Кондолов изрече думите, които никога няма да забравим: От нас се иска само бунт. Зад нас стои България. Вижте ги! Красивите, непроходими странджански гори са прошарени от чети. Те усилено готвят народа за решителния час, който никой не знае кога ще удари, но всички усещат, че той наближава.

Тук започва борбата и те няма да отстъпят. Знаят, че са обречени, но не се поколебаха и за миг, а тръгнаха решително напред, готови да срещнат смъртта в името на родината си. Поробената си 5 века родина, споменът за която паметта и българският дух пазят жив. Те бяха 10 пъти по-малко от въоръжената до зъби и обучена турска войска, но тръгнаха по-решителни, по-смели и по-отдадени на делото от всякога. Вървяха напред и оставиха зад себе си семейства, които знаеха, че повече няма да видят, оставиха хора, които обичаха, домове и огнища, които ги топлеха, преминаха прагове, които знаеха, че никога повече няма да престъпят.

Те вървяха напред, защото знаеха, че делото изисква сможертва.”