От края на май до края на юни се проведоха археологически проучвания на нос Чироза до бургаския квартал Крайморие. Разкопките се финансираха от Община Бургас, с научен ръководител проф. д-р Иван Христов (Национален исторически музей) и заместник ръководител д-р Милен Николов от РИМ Бургас.

Археолозите от двата музея са разкрили основите на стенa, ограждаща площ от 1 дка на нос Чироза и основите на голяма масивна двуделна кула, разположена в най-високата и издадена в морето част на носа. Пред тези структури са проучени отделни участъци от широк до 3 метра ров, запазен на дълбочина до 2 метра от сегашния терен. Ровът вероятно е изпълнявал отбранителни функции, но не е изключено неговото прокопаване да е имало и ритуални функции. Открити са стотици керамични фрагменти от местна тракийска керамика и вносна такавa, изработена в по-голямата си част в малоазийските ателиета около древен Пергам. Намерените монети, накити, амфорни печати и характери образци на керамичното производство датират обекта за края на II- I в. пр. Хр.

Твърде интересно е разположението и масивните основи на сградата, ситуирана на края на нос Чироза. Фундаментът подсказва наличието на етажност във височина чрез каменна зидария. Независимо от податките за жилищно използване на първия етаж не се изключва възможността тази сграда да е изпълнявала функцията на кула. Подобна кула с масивни основи е проучена на Зайчи връх при Кабиле. Кули, сходни на тази от нос Чироза, са регистрирани на различни места в Средиземноморския свят. За някои от тях е изказана хипотезата, че те са били наблюдателници и места за предаване на сигнали в морето.

В конкретния случай обекта на нос Чироза трябва да се разглежда в контекста на откритите структури под вода в югоизточната акватория на носа, където под вода са документирани детайли от разрушени сгради, археологически материал с датировка цялото първо хилядолетие преди Христа, както и амфори и строителна керамика от римската и късноантична епоха.

Проведените проучвания на нос Чироза запълват едно бяло петно от крайбрежната селищна система на Западния Понт между полуостров Атия и района на дн. гр. Бургас. Като замисъл на функциониране обекта намира паралели с укрепените обекти по западното българско Черноморие: м. Палюра до село Емона, Кантона на северния бряг на Мандренското езеро; местност Фармакида при град Приморско; село Бродилово, община Царево; село Синеморец, община Царево; село Равадиново, община Созопол и село Извор, община Бургас.

Проучванията на проф. Христов и неговите колеги от бургаския музей продължават и под вода в залива Ченгене скеле.