Конституционалисти оспориха отказа на президента Росен Плевнелиев да назначи служебно правителство. Според тях Конституцията го задължава да излъчи такова правителство след провала и на третия опит за съставяне на нов кабинет в рамките на това Народно събрание.

Специалисти по конституционно право смятат, че текстът в основния закон, описващ т. нар. "парламентарна въртележка", е абсолютно еднозначен и при липса на успешен трети опит за съставяне на правителство, държавният глава трябва да назначи служебен кабинет. Може да го направи и няколко дни след връщане на мандата, но не и да отстъпва това свое правомощие на наследника си. Пред БНР конституционалисти определят решението на Плевнелиев като проблематично, но изключват то да стане причина за откриване на процедура по отстраняването му, тъй като той е на месец време от края на мандата си.

Що се отнася до избрания за президент Румен Радев, който единствен вече може да разпусне Народното събрание и да насрочи предсрочни избори, той има няколко дни реверанс, преди да направи това, ако реши да се възползва от конституционната възможност да има и собствени консултации с парламентарните политически сили. Радев може и леко да забави двата указа, ако в този момент, например, парламентът гласува важен закон и има нужда от технологично време да го довърши.

Според различни оценки на конституционалисти разумен срок за двата ключови указа е от няколко дни до около седмица. Броенето започва на 22-ри януари.

Според бившия служебен премиер Георги Близнашки, подходът на президента Плевнелиев да остави на следващия държавен глава да назначава служебен кабинет, е погрешен. „Той трябваше да изпълни своя дълг, Конституцията го повелява, но времето е много малко до края на мандата, не може да започне дори процедура за импийчмънт, коментира той пред Пик. „Така че ще трябва да се примирим и с тази ситуация. Навремето д-р Желю Желев създаде един погрешен прецедент, но все пак прецедент“, заключи Близнашки.