Нямам търпение да идем в съда и акта на КЗК да го направим на пух и прах. Това заяви Михаил Петров, изпълнителен директор на "Кауфланд България", по време на събитие на Сдружението за модерна търговия, съобщава агенция "Фокус". 

"Ние имаме кредити, имаме договори с доставчици, магазините ни не са под наем - сградите са наша собственост. Не си представяйте, че можем просто да си вдигнем чукалата и да си тръгнем. Спрете, защото "Кауфланд" е много голям, ако продължите - фалитът на КТБ ще ви се стори като летен бриз", предупреди той. "Ясно е, че всеки мрази големите - мразиш шефа си, мразиш банките, мразиш големите фирми. Но аз наистина не мога да разбера защо атаката започна срещу онези, които осигуряват храната, това е просто необяснимо."

Припомняме, че КЗК наложи глоба на "Кауфланд" от 76 милиона евро заради три нелоялни търговски практики спрямо български производители на храни. Още тогава компанията заяви, че ще преосмисли инвестициите си в страната и това дали да отваря нови магазини. 

"Кауфланд" отхвърли изцяло повдигнатите обвинения и наложените санкции от страна на КЗК.

"Компанията спазва стриктно приложимите национални и европейски разпоредби и ще защити правата си с всички законови средства пред компетентните български и европейски институции", посочиха от компанията в своя позиция.

Има определено целеносочена атака на държавни органи срещу големите търговски вериги, но не разбираме каква е крайната й цел

Това заявиха изпълнителните директори и на "Лидл България" - Милена Драгийска, както и на "Билла България" - Албена Георгиева по време на дискусиятя.

"Няма в историята случай някой да е тръгнал срещу държавата и да я е победил. Няма проблем - ние ще си тръгнем и ще затворим обектите. Но не ми е ясно каква е крайната цел на всичко това, нито мисля, че някой е мислил какви ще са последиците", каза Драгийска, цитирана от "24 часа". 

Тя посочи, че в България определено има нужда от доработване на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, така че всеки, който е облечен във власт, да носи и лична отговорност за това, което е направил.

"Докато не въведем такива отговорности, нищо няма да постигнем", каза още Драгийска.

Шефката на "Билла България" Албена Георгиева обобщи, че откакто са започнали целенасочените атаки срещу големите търговски вериги, бизнес средата в България не е спокойна.

"Винаги е имало проверки, но разликата е, че досега те бяха на отделни институции, които ни проверяваха една по една. Сега ходят заедно и нашите служители освен ежедневните си задачи трябва да изпълняват и един куп други изисквания, което повишава административните ни разходи", каза Георгиева.

В отговор на въпрос за данък свръхпечалба шефът на "Кауфланд България" каза, че сметките поне към момента показват, че печалбата на фирмата за последните години намалява, така че едва ли ще се стигне до такова облагане. Това нямало нищо общо с рекордната глоба, тъй като по нея все още няма плащане.

Идеята на тази промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане, която вече мина на първо четене през парламента, е да се наложи извънреден данък от 33% за сумата от печалбата, която надвишава с 20% средната годишна печалба на компанията за последните пет години. В обхвата на промяната попадат телекомите, банките, застрахователите и обменните бюра . В първоначалния вариант текстовете се отнасяха и до "търговските вериги с над 10 обекта", но във внесения в парламента и гласуван вече от депутатите текст това е заместено от "търговци на храни с над 5 млн. евро годишен оборот".

"Това на практика засяга и повечето от нас, защото фирмите в нашия бранш имат такъв оборот", каза по време на дискусията Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите.

Той каза още, че "това е обявена война, която никой няма да спечели. Ние, производителите на храни сме малките колела на тази машина, която се завъртя, и ще пострадаме най-много от създалата се ситуация".

"Големият бич са малките магазини - аз с очите си съм виждала това лято череши, произведени от мен, които съм продала по 1 евро на малък търговски обект, а виждам на тях табела с цена 2,40 евро", каза по време на дискусията шефката на Асоциацията на овощарите в България Живка Гроздева.

Нейната практика показвала, че надценките, които големите търговски вериги слагат на нейната продукция, са между 10 и 15%. Колкото до обвиненията, че търговска верига искала пари от доставчиците си за амбалаж, даван им под наем, тя каза, че навсякъде по света практиката е производителят на плодове и зеленчуци да осигурява амбалажа за своя сметка и той да се калкулира в цената.

"Когато доставяме плодове на стоковите борси в страната, ние също им даваме под наем амбалажа, но те не си правят труда да ни плащат този наем", каза тя.