Българският език заслужава законова защита, а несъгласните с предложените текстове могат да внесат свои идеи за подобряването им. Това заяви вицепремиерът Иво Христов в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ.

По думите му България разполага с прекрасен език, който заслужава да бъде защитен. Христов определи като конструктивен подход възможността критиците на законопроекта да предложат промени, вместо да отхвърлят самата идея за нормативен акт.


Вицепремиерът изрази изненада и от позицията на част от писателите, които се противопоставят на законовата защита на българския език. Според него е трудно да се разбере защо хора, които професионално работят с езика и творят на него, не подкрепят подобна инициатива.

Христов коментира и въпроса за ефективността на подобен закон и кой би следил за спазването му. Той посочи, че практиката във Франция, където от години съществува закон за защита на френския език, показва ограничен ефект от подобни мерки.

Причината, според него, е в естеството на езика – той представлява постоянно развиваща се система, която приема нови думи, усвоява чуждици и с времето утвърждава или отхвърля различни езикови форми.


„Езикът се променя постоянно, по него може да се прави диагноза на обществото, но един такъв закон е някакъв корсет, който държи прав гръбнака на езика“, заяви Иво Христов. Той уточни, че не може да гарантира успеха на подобен закон, но не смята самата идея за погрешна.

На 4 ноември Народното събрание прие на първо четене Законопроект за българския език, внесен от „Възраждане“. Той получи подкрепата на 153 депутати, като ДПС не участва в гласуването.

Срокът за предложения между първо и второ четене беше удължен до максималните три седмици, за да има възможност текстовете да бъдат допълнително прецизирани.

Основната цел на законопроекта е да се създаде цялостна правна рамка за държавната езикова политика и да се регламентира употребата на българския книжовен език в публичната сфера. Обхватът включва образованието, администрацията, медиите и електронната комуникация.

Предвижда се също създаването на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет. Органът ще има експертно-консултативни функции, ще координира институционалната политика и ще подпомага опазването и развитието на езика.

В състава му се предвижда да участват представители на научните и образователните среди, както и на институции, ангажирани с езиковата политика. Съветът ще изготвя и ежегоден доклад за състоянието на езиковата среда.