Депутати от всички парламентарни групи в 52-рото Народно събрание предлагат да бъде забранено отглеждането и умъртвяването на животни с цел добив на ценни кожи. Това предвиждат промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Забраната няма да се отнася за кожи, получени като вторичен продукт от животни, отглеждани за храна, както и за кожи от законен лов. Предлага се да бъдат забранени обектите, в които животни се развъждат и умъртвяват единствено заради кожите им. Сред тях са норки, лисици, чинчили и енотовидни кучета, съобщава БТА.

Според вносителите целта на законопроекта е да се гарантира хуманното отношение към животните, да се опазва околната среда и да се защитава човешкото здраве. Предлага се също българското законодателство да бъде приведено в съответствие с практиките в други държави от Европейския съюз.

В мотивите към законопроекта се посочва, че към момента отглеждането на животни за добив на ценни кожи все още е разрешено в България. По последни данни на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обаче в страната няма действащи животновъдни обекти за тази цел.

Последният регистриран обект, предназначен за отглеждане на животни единствено заради кожите им, се е намирал в старозагорското село Маджерито. Той е бил затворен през януари 2025 г.

Законопроектът предвижда и въвеждането на легална дефиниция на понятието „ценни кожи“. Според предложението това са кожи от животни, които се отглеждат или развъждат с цел производство на кожи.

Предлага се промяна и в Закона за защита на животните, с която отглеждането, развъждането и умъртвяването на животни с цел добив на кожи да бъде определено като жестокост към животните.

Предвидени са и санкции за нарушителите. За отглеждане, развъждане или умъртвяване на животни с цел добив на ценни кожи се предлага глоба от 2500 до 4500 евро, а при повторно нарушение – от 4500 до 10 000 евро.

За нарушения, свързани с идентификацията, регистрацията, отглеждането или придвижването на животни в нарушение на ветеринарномедицинските изисквания, за еднолични търговци и юридически лица се предвижда имуществена санкция от 500 до 1500 евро, а при повторно нарушение – от 1000 до 2500 евро.

При други нарушения законопроектът предвижда глоби от 800 до 1500 евро за първо нарушение и от 2000 до 6000 евро при повторно.