Парламентът прие ограничението за разкриване на секции в страните извън Европейския съюз да отпадне от Изборния кодекс. Предложението мина на второ четене в пленарна зала със 151 гласа “за", 36 “против" и един “въздържал се".

Със “за" гласуваха 116 народни представители от “Прогресивна България", 18 от “Движение за права и свободи", 13 от “Демократична България" и 4 от “Продължаваме промяната". “Против" се обявиха 28 депутати от ГЕРБ-СДС и 8 от “Възраждане". Един депутат от ДБ гласува “въздържал се".

В пленарна залата бе прието декларациите на избирателите в редица случаи да се попълват и подписват пред членовете на секционната избирателна комисия (СИК), а не предварително.

Променя се и начинът на вземане на решения в Централната избирателна комисия (ЦИК). Решенията вече ще се приемат с гласовете на повече от половината от членовете на ЦИК, а не с 2/3.

Създава се и Обучително звено към ЦИК, което да обучава, изготвя разяснителни материали и поддържа публичен регистър на обучените лица. Депутатите уредиха и правомощията на председателя на ЦИК.

Дебатите в залата

Стою Стоев от ПП защити в зала предложението си, което беше отхвърлено в комисия, прагът за секциите без машинно гласуване да бъде до 100 избиратели, вместо до 300.

“Проведохме доста задълбочен дебат на правна комисия, обединихме се, че това е правилна стъпка, но проблемите, които се изтъкнаха, е, че няма ясно предвидени средства за закупуване на тези машини, необходими за това. По мое изчисление, за да покрием абсолютно всички секции, дори без ограничението от 100 секции - в абсолютно всяка една секция да има машина, са необходими приблизително около 2000 машини да се закупят или наемат допълнително. Между 3000 и 3500 евро е всяка една машина за закупуване, за наемане нямам представа в момента", каза депутатът и посочи, че за да се обезпечи всяка една секция с това да се гласува машинно, ще са необходими около 7 млн. евро.

Председателят на правна комисия Янка Тянкова обясни, че ПБ не само има желание, но е и готова да подкрепи неговата идея за упражняване на машинен вот във всички секции, стига да има гаранция, че за този кратък срок тези избори в тези секции могат да бъдат обезпечени с нужните машини.

“Проблемът не е само финансов, а и правен, защото обществената поръчка може да стартира едва след влизане в сила на измененията в ИК. Въпросният производител на машините – търговското дружество “Старматик", не е предоставило информация, а и не му е искано такава, може ли да изработи тези машини и да ги предостави в тези кратки срокове до президентските избори. Това ни увери председателят на ЦИК, че е най-големият проблем, и за да не провалим изборния процес, е добре да се въздържим от такива изменения на този етап", каза тя и съобщи, че по данни от ЦИК към момента годните машини за участие, които да се ползват в изборите, са 9600. По думите ѝ останалите не са профилактирани.

Елисавета Белобрадова пък заяви, че от ДБ не могат да подкрепят отпадането на район “Чужбина".

“Единственото, което прави възможно въвеждането на район „Чужбина", е даването на възможност на нашите сънародници зад граници да гласуват за листи на различни партии и коалиции с конкретни хора", поясни Белобрадова.

Цвета Караянчева съобщи, че от ГЕРБ-СДС ще подкрепят предложението за облекчаване гласуването на незрящите хора и ще подкрепят отпадането на одитирането на машините от МВР. “Няма да подкрепим изцяло машинно гласуване, защото винаги сме били за смесено гласуване - с хартия и с машини, тъй като премахвайки хартията, вие отнемате възможността на една голяма част от българските граждани да гласуват с хартия, тези, които винаги са гласували", каза тя.

Божидар Божанов се обърна към Караянчева с думите, че с хартиени бюлетини на последните местни избори има 550 хиляди недействителни бюлетини.

“Това променя баланси в общински съвети, в мнозинства, променя съществено крайния резултат. Може би затова бяха саботирани машините на последните местни избори", заяви той. Божанов бе категоричен, че българските граждани са умни и се справят с тези технологии.