Депутатите окончателно приеха бюджетите на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса.

Депутатите от ресорната комисия одобряваха сметката за ДОО на кабинета „Радев“ в ресорната комисия, а днес се заеха със социалните разходи и в пленарната зала. Ето какво беше прието на ниво комисия - приходи - 49,6 млрд. евро, разходи - 56,8 млрд. евро. Дефицитът е 5,7% от БВП. Заложен е и държавен дълг от 31,1%.

В план-сметката на НОИ са заложени вдигането на максималния осигурителен праг на 2300 евро, минималната работна заплата се определя на 620 евро, но настоящият механизъм, връзващ я за средната брутна работна заплата за страната, спира да важи. Ще бъде измислен нов механизъм, който трябва да бъде представен до около 15 октомври, когато трябва да бъдат представени разчетите с новата минимална работна заплата. 347 евро става минималната пенсия.

В бюджета за Общественото осигуряване е записана реформата, при която държавните служители ще започнат да плащат своите осигуровки сами от 1 август в съотношение 20 към 80.

Финалните разисквания на бюджета на общественото осигуряване бяха съпроводени от същите критики като предишните три дебата. Максималният осигурителен праг не трябва да се вдига, смята опозицията.

„Какво казвате на тези най-производителни хора в България: „Ще ви вземем повече пари, защото не ни стигат парите в бюджета в момента, ще ги похарчим както ние намерим за добре, а вие няма да получите нищо””, заяви Мартин Димитров от ДБ.

И още - майчинството не трябва да се замразява, както и обезщетението за безработица.

„Аз виждам лицата на вашите народни представители наведени, когато гласувате против майчинството. Излезте и кажете защо гласувате срещу целия социален пакет”, каза Венко Сабрутев от ПП.

„Инфлация, която при някои стоки в магазините достига до 100% само за няколко месеца, откакто влезе еврото, а тези майки искат нещо справедливо“, коментира Георги Георгиев от „Възраждане”.

„Обезщетението за безработица не е социална помощ, а осигурително право, финансирано чрез вноски на работещите. Затова увеличаването на осигурителните прагове следва да бъде придружено от адекватно увеличение на минималния размер на обезщетението“, посочи Айтен Сабри от ДПС.

Управляващите също заявиха, че са недоволни от ситуацията, но отново повториха, че тя не се дължи на тях. „От вас задълженията на държавата са скочили между 10 млрд. и 15 млрд. От тези 10-15 милиарда само лихвите, които трябва да изплащаме от същите деца, за които говорите, са между 500 милиона и 1 милиард годишно”, заяви Антон Кутев от ПБ.

Финалната дума взе социалният министър. „Преди всичко гарантира плащанията на пенсионери, майки, безработни лица и хора, които са във временна неработоспособност. Далеч не беше сигурно, че можем да го гарантираме. Само след няколко месеца тук отново ще обсъждаме в тази пленарна зала новия бюджет”, каза Наталия Ефремова.


Предложеният бюджет за Здравната каса е рекорден – 5,256 млрд. евро. По него основните спорове бяха по линия на разликата между парите за болничната и доболничната помощ, тъй като в план-сметката е заложено отношението между финансирането на болничата спрямо болничната помощ да е 5 към 1.

Здравноосигурителните приходи се предвижда да са в размер на 5,138 млрд. евро, от които 3,187 млрд. евро са приходи от здравноосигурителни вноски, а 1,95 млрд. евро са трансфери за здравно осигуряване, гласуваха депутатите.

Разходите по законопроекта са с 412,3 млн. евро повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г., което представлява ръст от 8,5%.

Предвижда се приходите от здравноосигурителни вноски да нараснат с 249,2 млн. евро спрямо миналата година, а приходите от трансфери за здравно осигуряване да отбележат ръст от 156,2 млн. евро.

Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска от 8% в съотношение 60:40 с изключение на държавните служители, за които съотношението е 80:20 работодател - служител.

За болнична медицинска помощ са предвидени 2,342 млрд. евро, за специализирана извънболнична медицинска помощ - 351,2 млн. евро, а за първична извънболнична медицинска помощ - 345,6 млн. евро. Заложените разходи за персонал са 48 157, 8 млн.евро.

Предвидено е плащанията за лекарствени продукти, медицински изделия и др. да са в размер на 1,334 млрд евро.

"Средствата осигуряват по-добър достъп на пациентите до медицински услуги и лечение, включително за лекарствени продукти, терапии за онкологични заболявания, медицински изделия и помощни средства за хората с увреждания. Запазено е и финансирането за медицински дейности в труднодостъпни и отдалечени райони, както и подкрепата за лечебните заведения, които гарантират достъпа до здравни грижи в цялата страна. С приемането на двата бюджета Народното събрание осигури финансова стабилност и предвидимост на системите на общественото осигуряване и здравеопазването. Приетите закони гарантират сигурност за българските граждани чрез устойчиво финансиране на пенсиите, социалните плащания и здравните услуги през 2026 година", посочват в официална позиция до медиите от "Прогресивна България"

Единодушно със 192 гласа НС прие предложението на Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС) и група депутати, с което се урежда здравноосигурителният статус на монасите - български граждани в манастира „Свети великомъченик Георги Зограф” в Света Гора, Атон - Република Гърция, като е записано, че към 1 август 2026 г. те се считат с непрекъснати здравноосигурителни права.

Божидар Божанов от „Демократична България" обясни, че предлагат механизъм, по който НЗОК да не заплаща в пълен размер надлимитната дейност, имат и редица предложения, свързани с електронното здравеопазване.

"Предлага ни се бюджет, който е документ на пълно капитулиране пред това, което досега сме имали", коментира Александър Симидчиев от „Демократична България“. Според него е нужно пренасочване на ресурс към извънболничната помощ, каквото предложение имат.

Николай Денков от „Продължаваме Промяната“ отбеляза, че са направили шест конкретни предложения, които са отхвърлени от комисията или обявени за недопустими със спорни доводи.

Джевдет Чакъров подчерта, че между двете четения ДПС са предложи бюджетът за първична извънболнична медицинска помощ и специализирана помощ да бъде увеличен с 10%.

Петър Петров от „Възраждане“ посочи, че за поредна година предлагат повече пари за лечението на тежкоболни деца в чужбина като увеличението да е със 7,3 млн.евро.

По информация на НЗОК за шест месеца изразходваните средства за лечение на деца в чужбина са около 18 млн. евро и реално за следващите шест месеца ще има достатъчно налични средства, посочи министърът на здравеопазването Катя Ивкова. Тя увери че при необходимост ще бъдат осигурени допълнителни пари.

В коментар на предложенията на ДБ министърът посочи, че в платформата "Е-здраве" има около 400 000 възрастни потребители, които имат достъп до здравните досиета на децата си – около 500 000, с което потребителите са общо около 900 000.

"Ще работим да се активизира сдвояването, за да има повече потребители и се достигне пълния таргет, защото има много здравна информация и непрекъснато се надграждат функционалностите", допълни Ивкова.

"Разработва се „пуш бутон“, който ще позволява пациентите да сигнализират, ако не са били хоспитализирани или прегледани, за да се изпраща проверка в лечебните заведения", обясни тя.

Относно заплащането на младите лекари министър Ивкова заяви, че след приемането на закона за бюджета на НЗОК ще има възможност да започнат преговорите по националния рамков договор. Стартирани са преговорите по колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ и аз съм обещала на младите лекари, че ще ги подкрепя и няма да отстъпя от това свое обещание, изтъкна министърът.