В еуфорията около финализирането на процедурата и приемането на еврото без толкова много внимание остана предложеният от Министерство на земеделието и храните Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Доколкото той представлява ясен и недвусмислен опит за налагане на антипазарни практики в ключов пазарен сегмент и заплашва с допълнителна инфлация и дори недостиг на стоки, обаче, приемането в настоящия му вид не бива да се допуска. Изводите са на икономистът от ИПИ Адриан Николов.

Въпреки че няколко становища по въпроса разглеждат широк кръг негативни последствия, тук се спираме по-подробно на двете, които имат най-голям деструктивен потенциал – определянето на таван на надценката и задължението за поддържане на 50% дял стоки българско производство. Впрочем прави впечатление, че и тези мерки, както вече е традиция в стихийните усилия на различни държавни органи да се месят на хранителния пазар в опит да потушават инфлация и да обуздават цени са насочени само към големите играчи в търговията на дребно – въпреки техния относително нисък дял в продажбите към домакинствата и като че ли игнорирайки всички останали участници на пазара в останалите сегменти.

Нека се спрем първо на надценката – авторите на законопроекта залагат таван от 20% от покупната цена (и 10% за вносната земеделска продукция). Важно е, на първо място, че не се разбира точно какво е надценка, тъй като приложено в законопроекта определение по-скоро прилича на определението за печалба, тъй като се отнася до разликата между цената, на която търговците купуват стоките и крайната цена, отчитайки останалите разходи.

Ефектът от подобно ограничение е повече от очевиден. Дори и да оставим настрана явното погазване на основни принципи на пазарната икономика и свободното договаряне (които вече не са толкова важни за политиците, както личи), таванът на надценките ще доведе до намаляване на реалната конкуренция в търговията с храни, което е единственият гарант за ниски цени. На практика, с действията си държавата принуждава търговците на дребно да влязат в ценово съглашение. Създава се и риск от намаляване на предлагането на някои стоки и дори изтегляне на търговци от пазара, чието участие вече няма да е рентабилно. Същевременно ограниченото прилагане на същия подход при хляба сочи, че ефектите върху крайната цена, ако изобщо ги има, са слаби.

Не по-малко опасна е идеята за въвеждане на поне 50% дял българско производство сред храните, предлагани от търговците. На първо място, с това задължение държавата директно се меси в търговските взаимоотношения между производители и търговци като засилва позициите на производителите, отново без да отчита принципите на свободното договаряне. Налице е и видимо нарушаване на принципите на свободно движение на стоки в ЕС, тъй като предложеното изискване дискриминира в полза на местните производители срещу останалите от единния пазар – а това е може би най-важното достижение на ЕС.

От гледна точка на потребителя – чиито интереси, в крайна сметка, твърдят че защитават авторите на законопроекта – квотата за български стоки създава сериозен риск от повишение на цените, благодарение на намаляването на конкуренцията и предлагането; местните производители ще бъдат в значителна степен освободени от натиск отвън, което ще им позволи да повишават цените, особено в някои сектори на пазара. Не по-малък е рискът от създаване на дефицити от стоки, при които българските производители не могат да задоволят настоящото вътрешно търсене. Този риск се увеличава значително при негативни промени на пазарните условия – да речем лоша реколта или пък болест по животните. Именно несигурността, породена от природни и климатични явления и така присъща в минали столетия на човешката история се преодолява чрез свободната търговия с ключови земеделски продукти и храни в един многократно по-голям от националния общ европейски пазар.

Тук не коментираме изобщо новата административна тежест, която създава задължението за проследяване на веригата на доставки, или поредния опит за ограничаване на промоциите. По-подробният преглед само на две от предложенията обаче ясно демонстрира, че рисковете от законопроекта са далеч повече от потенциалните ползи. Заслужава обаче внимание съвпадението с все по-близкото създаване на държавната верига хранителни магазини (въпреки всички неясноти около тях, за които вече писахме), тъй като предложените отявлено антипазарни и антиконкурентни изисквания ще се отразят добре на бъдещия нов пазарен участник.