Не се очаква рязко повишение на лихвите непосредствено след приемането на еврото, тъй като Валутният борд вече е приближил България до условията в Еврозоната. От своя страна банковият сектор е под надзора на ЕЦБ още от участието ни в ERM II и Банковия съюз, а и пазарите вече са “ценово” настроени за това събитие. Това коментира в "Марица" Диана Спасова, кредитен експерт.

Смяната на лева с евро води в голяма степен до пълно отпадане на валутния риск. Това обикновено води до по-ниски рискови премии по заемите. Вероятно е лихвите по кредитите да се доближат още повече до средните в Еврозоната, които традиционно са по-ниски в стабилни икономики, но може да са и по-високи от текущите в България, особено за ипотечни и потребителски кредити.

След приемането на еврото България ще има пряк достъп до инструментите на ЕЦБ, но и ще бъде обвързана с нейната парична политика. Ако влезем при висок лихвен цикъл, какъвто е в момента (2024-2025), лихвите в краткосрочен план може да останат по-високи. И не на последно място се очаква по-засилена конкуренция между банките, което може да ограничи покачването на лихвите. Можем да извлечем доста изводи от опита на други страни, присъединили се към Еврозоната, особено от Централна и Източна Европа.


Въпреки че всяка страна има своя икономическа специфика, има някои повтарящи се тенденции, които са много полезни за прогнозиране на ефекта върху ипотечните и потребителските кредити в България. Лихвите по ипотечни кредити спаднаха умерено, особено в първите 2-3 години след приемането на еврото. Основната причина е по-нисък валутен риск плюс по-ниски рискови премии от доверието към еврозонната рамка.

Лихвите по потребителските кредити също спаднаха, но по-малко и по-бавно, заради по-високия рисков профил на тези заеми и предвид факта, че са необезпечени. Към 2024 година средната лихва по ипотечните кредити е 2.8 - 2% за нови кредити в лева.Това, което очаквам като промяна на лихвените нива в дългосрочен план, е лек спад от 0.5 до 1.0 процентни пункта в Еврозоната при стабилна инфлация и политика на ЕЦБ.

В краткосрочен план: може да няма осезаема промяна, особено ако лихвите в Еврозоната останат високи (както през 2024-2025 г.).

Приемането на еврото почти сигурно ще има значителен ефект върху имотния пазар в България, особено в краткосрочен и преходен период. Опитът от други страни показва, че вероятно ще има поне временно поскъпване. В повечето държави от Централна и Източна Европа след присъединяване към Еврозоната е имало ускорен ръст в цените на жилищата, особено в големите градове, като причините за това са засилено търсене от чуждестранни инвеститори.

В България в последните години има засилен интерес към имоти и ипотечни кредити, като една от причините, които често се посочват от клиенти и анализатори, е именно страхът от поскъпване на цените след приемането на еврото.


Факторите, които подклаждат това поведение, са очакванията за инфлация, страхът от загуба на покупателна способност, примерите от други държави като Словения и Словакия, както и страховете от реакцията на пазара. В заключение мога да кажа, че има ясна тенденция хората да прибързват с имотни сделки и кредити поради опасения от бъдещо поскъпване след въвеждането на еврото.

Част от това се дължи на реални примери, но друга част е чисто емоционална и базирана на недоверие към институциите и икономическите процеси. През последните месеци все повече хора се обръщат към мен с въпроса: „Да купя ли имот сега, преди да скочат цените с еврото?“ Отговорът е "да"!

В страни, присъединили се към еврозоната, е имало известно покачване на цените - но най-вече в резултат на очакванията и емоциите на хората, не толкова от самото евро. Това, което наистина движи пазара, е увеличеното търсене, подхранвано от страх от поскъпване. Желанието да се „хване последният влак“ за изгодна сделка.